Един монах най-много обичал една весела игра с топка, която ритали с крака. Всичко това той сам наричал „най-висшата форма на божественост”. Толкова обичал топката, че сякаш се сливал с нея! Отнасял се с кълбото като с живо същество. Често, монахът с неподправена радост подритвал и сам. Случвало се да го запитат : „Ти отдавна си стигнал съвършенство с топката, има ли още нещо да учиш с нея?” А той отговарял: „ Откривам, че продължавам да напредвам!” . Другите монаси го питали: Защо не се занимаваш със съзерцание, с молитва, с вглъбяване!?!? А той отговарял: „Вие не познавате духа! Божествеността може да бъде постигната и в най-обичайните ежедневни действия – примерно да риташ футболна топка!” – казал. „Аз и топката се сливаме в едно! Мисъл и топка! Дори нуждата да ги разделям изчезва. Когато изкуството се издига над техническите умения и отхвърля мисълта за победи и лична себичност, тогава, сякаш се сливаш с топката. Мислите и чувствата отпадат!!!”
Изглежда така, като че ли, всичко за този монах е написано за Бербо! Творецът – този , който превърна футбола в изкуство! Креативност и саможертва! Цялото излъчване на Бербо е творческо. Не случайно има такъв афинитет към изкуството – рисува, актьор (реклами), пише статии (в сайта си). Митко има изключително изфинена чувствителност за творчество, изкуство и затова сферата му на изява е без значение. И не е въпросът тук за хеттрика срещу Ливърпул, за голмайсторската титла на Англия за 2011г, нито за това, че е първият чужденец с пет гола в един мач във Висшата лига на Англия!...Става дума за игра (въображение), която друг футболист в момента не умее. Не става дума за титли, нито за купи, нито за класации! Защото Бербо е извън всякакви класации. Над тях!
Още са пред очите ми онези противникови футболисти, които се притесняват да се изправят пред Бербо, защото се страхуват да не изглеждат смешни след финтовете и кадифените му докосвания. Подскачат нервно в близост до него и се карат помежду си кой да „скочи” пръв и да не остане най-смешен в очите на всички зрители! Помня възклицателните звуци на британските телекоментатори! Бербо все още е рекорден трансфер за Манчестър юнайтед, а Съра не дава лесно, ама никак лесно, пари на никой! Чудесно ще бъде след края на кариерата си Бербо да стане треньор! Със сигурност като наставник ще има успехи. Ако има и късмет, изключително творческата му натура може да ни донесе и велик треньор.
Бербо, не позволявай, дребните неуспехи да влияят на представянето ти. Освободи се психически! Ти само се дръж с топката така, като че ли е частица от теб! Сливане!!! Ти няма повече какво да доказваш, защото творчество не се доказва! Творчество се живее! Не си ангажирай мислите с псевдокритиците! Само това е по силите им!
Всички се радват на Бербо! Тъй както човек се радва на творчеството, въображението, изкуството, креативността! И не е въпроса, че Бербо е ЦСКА-р, или че е българин! Просто си е творец, и това е причината да напиша тази статия. Не съм имал друго намерение. Просто всяко творчество силно ме провокира и такава статия се оформи в мислите ми. Исках да я споделя. Не съм човек, който се занимава с комплименти! Напротив! Така, както британците не могат да „измислят” английския Бербатов, така не могат да напишат и адекватна статия за него. Всички ме питат защо пиша точно за футбол? Ами футболът, спортът са еманация на живота. Може би най-яркото му отражение. Те са части на живота, в които се проявяват всички проблеми, които са валидни във всички сфери . Дали пиша за футбол, или за икономика, или за политика – проблемите са сходни! С много малка разлика, несъществена. Така, че дали ще пиша за футбол или за политика за мен е все точно попадение. Вече писах, че спортът (футболът) е социален феномен! Така е защото са олицетворение на войната в мирно време – има битка, стратегия и тактика, има победител, често има жертви! И най-важното – има приз (би трябвало да има и признание). Освен това в спорта винаги има шампион, с точно класиране и се знае кой е първи - за разлика от другите творчески сфери – музика, литература, изобразително изкуство...! Това е разликата. И не може да има „връзкари” – проличава си в резултата и в класирането.
Днес, 30 януари, Бербо е рожденик! Да ни е жив и здрав и много късмет!
Не се съмнявам, че за Бербо ще има още титли и купи! И първи места в класации! Защото без въображение и творчество всяка игра, (футбола също) става безсмислена!


