Проф. Цолов за ЦСКА, футбола, науката и управлението на спорта

Публикувано на: 08.02.2013 15:13

Автор: Светослав Петев, Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Проф. Цолов (вдясно) с ректора на НСА "Васил Левски" доц. Пенчо Гешев и Димитър Бербатов
Бисер Цолов е известно име в българския футбол. На два пъти, през сезоните 2007/08 и 2011/12 г., той бе анализатор в треньорския щаб на Стойчо Младенов. Първият път ЦСКА спечели една от най-убедителните титли в своята история, а четири години по-късно тимът изпусна първото място, като остана на точка зад шампиона Лудогорец. Автор е на множество книги и публикации в областта на футболната методика и тактика, както и на спортния мениджмънт. Защитава две дисертации в спортната наука. Днес е професор, ръководител на катедра „Мениджмънт на спорта” и на Центъра за следдипломна квалификация в НСА „В. Левски”. Научен ръководител е на Димитър Бербатов, който е студент в Академията по специалността „Спортен мениджмънт”.

- Професор Цолов, бяхте анализатор в екипа на Стойчо Младенов и през 2008 година, когато ЦСКА спечели последната си титла, и четири години по-късно, когато тимът с аванс от 8 точки пред Лудогорец накрая изпусна първото място. Кое бе различното между тези първенства?
- Сезонът 2007/08 бе един от най-успешните във вътрешен план за ЦСКА. Отборът реализира няколко постижения, с които може да се гордее. За първи път при формат от 30 кръга тим завърши без загуба. Бе реализирана една от най-големите разлики от 16 точки пред втория в класирането. Съществен бе и приносът на  2008 г. тимът да регистрира в „А” група 33 поредни мача без загуба. Това обаче, което мен най-много ме радва, е фактът, че ЦСКА допусна само 11 гола в своята врата, или по 0,37 на двубой – което бе сред най-добрите коефициенти в елитните първенства в Европа, макар и сравнението да не е напълно коректно. Това бе един от компонентите, белязал изключително рационалния и победен стил на отбора тогава. За съжаление отнемането на лиценза лиши тима от едно успешно представяне и в мачовете от Шампионската лига. Що се отнася до завършилия шампионат през 2012 г., то нещата в клуба бяха изключително различни, най-вече в управленски аспект. Оттук дойдоха големите проблеми за ЦСКА и те, според мен, оказаха силно негативното си влияние за пропуснатата възможност да спечелим титлата, а впоследствие и за някои други лоши резултати. Защото футболът не е подчинен на случайности, както редица специалисти се самозалъгват, а на убедително доказани в практиката закономерности. 

- Можете ли да бъдете малко по-конкретен?
- В конкретния случай можем да говорим за лошо и непрофесионално управление на един клуб, намиращо силно негативен израз във всички аспекти на съвременния мениджмънт - кадрово, финансово, материално-техническо, маркетингово и пр. осигуряване. А това води след себе си и до липса на управленска култура и координация по остта ръководство – спортно-технически щаб - състезатели. Да не говорим за “изтичането” на информация. Все още си задавам въпроса дали всичко се правеше само от управленско незнание.
   
- Какъв е ключът на успешния футбол днес?
- Футболът е игра, характеризираща се с богато разнообразие по отношение на своята философия. Концепциите на футболните специалисти са различни, но малко от тях са рационални и печеливши. Ако изходим от едно мнение на Дидие Дешан, че „само победата е красива”, мога да кажа, че днес има две изключително рационални концепции, превъплатени в игрови стилове за рационален футбол. Общото при тях е, че имат един и същи алгоритъм на тактическо мислене в играта, подкрепен с оптимален баланс между двете фази – защита и нападение. Има обаче и някои съществени разлики. Ако мога малко по-образно да ги обясня ще Ви попитам риторично, кое е най-забележителлното, което се случи на последното световното първенство в ЮАР, и което поне аз не чух в нито един анализ. Фактът, който говори много, е следният – за първи път при този формат на турнира световният шампион, в случая Испания, едновременно в 7-те си мача допусна най-малко голове само 2 или по 0,29 на мач и отбеляза най-малко голове – само 8 или по 1,14 на мач, като в 4 срещи победи с 1:0.

На предходното първенство Италия имаше голова разлика 12:2, а на по-предходното Бразилия – 18:4. Виждате ли в каква посока се развива балансът на играта в двете фази. И това се потвърди на Евро 2012, където испанците в шестте си мача допуснаха само един гол. И сега въпросът е Испания какъв футбол играе защитен или нападателен? Акцентът на този футбол, на Барселона, на Манчестър Юн и на други тимове с многомилионни селекции, е поставен върху приоритетно владеене на топката и скоростно завършване на атаката. На практика, когато владееш топката ти си в нападение и същевременно в най-добрата защита, защото няма как противникът да ти отбележи гол без нея. Това обаче е стилът на тез, които разполагат с много добро качество от състезатели. Когато обаче се срещат равностойни или по-силни противници, рационален е друг стил на игра.

Приоритът в баланса леко се накланя към защитата, като привидно инициативата се предоставя на противника. Компромиси към задълженията в защитната фаза не се правят за никой, дори и за централния нападател. Този стил изважда от равновесие противника и той бива надиграван с бързи атаки или изключително висока ефективност при статичните положения. Но за това трябва отборът да е подготвен, защото играеш така, както си подготвен.

- Означава ли това, че голямата част от българските треньори не са в крак със изискванията на съвременния футбол?

- Деликатен въпрос, в който има голяма доза субективизъм. Дано да не обидя някой, но ще изразя мнение от позицията си на човек, който повече или по-малко участва в обучитилния процес на българските треньори. Смятам, че има една голяма част специалисти, които не са добре подготвени за провеждане на съвременен ефективен учебно-тренировъчен и състезателен процес. Обикновено в българския футбол се залага приоритетно на добри бивши футболисти и този подход на практицизъм не отричам. Практицизмът, обаче, се явява много добра предпоставка за успешна кариера в професията, особено това бе характерно преди 20-30 години, но днес в условията на информационен бум в никакъв случай не е достатъчен. Защото съвременният футбол не е само една игра и бизнес, а и интегративна наука. И ако дам нагледен пример с друга социална област като медицината, то това, че например си опериран 15-20 пъти, не означава, че от теб ще стане добър хирург.

- Какво трябва да се подобри в подготовката на българските треньори?

- Повишаването на знанията и по-добрата квалификация могат да се постигнат по три взаимосвързани начина. Първият в условията на образователния процес, извършван от специализираните училища, в нашия случай Спортната академия. Вторият начин в извън организирания образователен процес по пътя на непрекъснатото самоусъвършенстване – чрез специализирани литература, Интернет, медиите и др. И третият начин по пътя на практиката – личната и на специалистите, водещи в професията. За съжаление на този етап първите два пътя ние все още ги подценяваме.  Да поясня, днес информацията се натрупва с огромни темпове.

Човешкият мозък работи с капацитет до около 5%, но потенциалът му е много по-голям 10 на 8432 степен, или поне така говорят научните изследавния. Ето защо във всяка социална област трябва да се стремим да получаваме и анализираме все повече информация. И ако изоставаме, няма защо да се чудим, че не само футболът, но и целият ни спорт изостава. В голямата си част ние разчитаме на вчерашния практицизъм, а утрешният ден, подчинен на потока на информация и на научните достижения, ни оставя далеч назад с остарели разбирания. Без инвестицията в наука и ноу-хау нашият спорт е обречен.

- Къде могат да се търсят резерви за подобряване на ситуацията, в която се намира българският футбол?
- Проблемът и многообхватен и разностранен. Но на първо място смятам, че трябва да търсим решението му в добрия мениджмънт във всичките му нива и направления. Знаете ли, ние често погрешно разбираме мениджмънта във футбола, като го свързваме предимно с правенето на трансфери и с финансовото осигуряване. Съвременният мениджмънт в спорта трябва да се разглежда като система от високоефективни дейности, подчинени на екипния принцип и комплекс от специализирани знания и опит. Мениджмънтът изисква да се развиват в комплекс не само материално-техническото и финансовото осигуряване, а на първо място кадровото и научното осигуряване, информационното и медицинското осигуряване и да не забравим маркетинговото. Особено в последното  българските клубове имат изключително големи пропуски в сравнение с европейските образци. Маркетингът в спорта е все още криворазбран у нас, а той може да бъде един изключително важен механизъм за повишаване качеството на българския футбол.   

- Това важи ли и за българския спорт изобщо?
-  Да, напълно. Футболът като социално-икономически най-значим спорт изпреварва другите спортове в развитието си. Това, което се случва в него, е показателно и за развитието на другите спортове. Ако ме питате за най-големите проблеми на българския спорт, наред с посочените до тук, ще кажа, че съществува силно разминаване между целта на системата на спорта и настоящата му действителност. Вече почти две десетилетия във всички нормативни документи, включително и в “Закона за спорта”, целта е формулирана като „подобряване на здравето и физическото развитие на нацията чрез системни занимания с физически упражнения и спорт от всички възрасти”. Според Вас тя има ли нещо общо с действителността?

Влязохме в Европейския съюз като най-болната нация и продължаваме да се откъсваме в негативен план. Смъртността у нас, особено от сърдечно-съдови и мозъчни заболявания, е с 10 пункта по-висока, отколкото е средната за европейския съюз. Българските ученици са едни от най-болните и толерантни към употребата на алкохол и наркотици. Спортът сред всяка социална група, особено сред учениците и студентите, не изпълнява социалните си функции на средство за противодействие на негативните явления. Впрочем отношението на държавната политика към спорта през годините на преход е показателно от факта, че на последните две изборни кампании за българския парламент от близо 300 партии и движения само две до три имаха програми за развитие на спорта.

Т.е. спортът не се смята за социален приоритет, както е записано в закона, а като някакава второстепенна дейност. Погрешно, според мен, е да отчитаме спорта само по спечелените медали, но и там, както виждате, се върнахме с 50-60 години назад. Ето защо днес трябва да се намерят онези технологични механизми, които да доближат действителността в спорта до неговата цел.

- Но сегашното правителство направи може би повече за спорта от всички останали през последните двадесетина години, особено за спортната база?
- Не отричам този факт. Напротив смятам, че стореното през последните две-три години заслужава адмирации, но то все още не е достатъчно. Например има остра необходимост днес държавата и общините да положат повече усилия за изграждането, реконструкцията и модернизацията на ученическата спортна база, която в голямата си част е амортизирана и дори негодна за спортни занимания. 

- Предстои евентуално да бъде извършена реорганизация в професионалните групи у нас с намаляване на отборите. Това ще подобри ли качеството на футбола и ще съдейства ли за ограничаване на т.нар. “черно тото”?
- Добре известно е, че всичко може да бъде лекарство и отрова, зависи от дозата. Т.е. във всяко управленско решение и действие трябва да се намери баланс. Така че извършването на промени, в т.ч. и намаляването на отборите в професионалните групи, трябва да се основава на задълбочен експертен анализ, който поне до момента не съм чул да е извършван. Вярно е, че има необходимост от намаляването на отборите в „А” група, но до какъв брой да бъдат те за условията на България, без такъв анализ, е трудно да се каже. Защото свидетели сме на много прибързани решения за реорганизация на футбола у нас, които са просъществували един-два сезона, след което са се сгромолясвали и сме се връщали в първоначалната ситуация. От друга страна едва ли само с реорганизация на групите ще подобрим качеството на футбола. Необходимо е това да бъде подкрепено с воля и други управленски решения, най-вече от БФС и държавата, произтичащи от това, че футболът е значима социална система, а не само средство за неясни икономически и политически цели. Що се отнася до т.нар. “черно тото”, едва ли в съвременния свят на комуникации то би могло да бъде изкоренено, но може значително да бъде ограничено, при посочения подход на управление.

- Научен ръководител сте на Димитър Бербатов по „Спортен мениджмънт” в НСА. Защо той избра тази специалност, а не треньорската професия?
- Не са толкова чести примерите, когато големи спортисти разумно оценяват перспективите пред себе си и планират бъдещето си. Бих казал, че Митко е пример в това отношение. Той ясно си е поставил своите цели и ги преследва усърдно. Изборът му на специалността спортен мениджмънт не е случаен и всеки може да си направи заключения за това, към което смята да се насочи, след като приключи с активната си състезателна дейност. И нещо също твърде показателно.

Като голяма звезда и човек, знаещ няколко езика, можеше да избере да учи в който си пожелае университет в Европа, но избра България и респективно Спортната академия. Това е показателно за него като личност, за намеренията му в бъдеще и за авторитета на НСА като учебно заведение. Радващо е, че и други светила на българския спорт се обучават в тази специалност, като например Йордан Йовчев, волейболистите Евгени Иванов и Светозар Иванов и др.