Електорални ми, приятели!

Прегледах анонимния свят на форумите и ми направи впечатление желанието на читател да му се предлага само и единствено информация за отбора, за изявите му, само и единствено спортно-техническа. Без жълти, зелени и пембени информации.

Допускам, че този човек вероятно е от моята или около моята генерация. Защото някога наистина беше така. Дори в началото на безусловно криминалния преход споделях същото пред първите началства при новите условия. Президент беше Боби Станков, изпълнителен директор Пламен Марков. Летяхме към Лисабон, за мач от евротурнирите и Пламен се оплакваше от заобикалящата го среда и пошлост, от опитите за смазване на ЦСКА. Не бяхме свикнали. Спомням си, че тогава му казах всичко това да си остане вътре, в клуба. Защото бай Митко от моето село не се интересува от това. Неговото единствено желание е ЦСКА да побеждава. След това да излезе на собствената си тераса, на собствената си къща, да включи собствения си мегафон и в продължение на половин час да скандира името на любимия отбор. И да изключи.

Така беше тогава.

В България има три клуба, които могат да имат претенции за национално влияние. ЦСКА, Левски, Славия. Не се учудвайте за Славия, защото тя все още има доста привърженици в Северозападна България и вероятно те са повече от тези в Югозападна София.

Ботев (Пловдив) е най-старият български действащ клуб с изключителни фенове, на които симпатизирам. Но някой ще ми каже ли колко непловдивчани са привърженици на "канарчетата" в София, Видин, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Хасково, Пазарджик, Благоевград... В обратен ред аз мога да ви кажа за ЦСКА. Дори за изключителните ултраси на "червените" от Пловдив.

И всички тези хора заслужават да доживеят времето да се радват само на футбол и да мислят само за отбора. Но дотогава - няма как да стане с послушно скимтене.

С изключителни усилия изслушах едно бедно духовно и тежко необразовано лице преди два дни пред екрана. Същото това лице, на ръководна позиция в ЦСКА, веднага след като обвини собствените си фенове в бомбена заплаха, препоръча каква всенародна радост трябва да настъпи заради факта, че Левски ще строи нов стадион...

Преди време Патрашкова каза, че живеем в "страната на Златките". И съм съгласен, и не. Всеки си избира средата. В моята бих казал, че живеем в страната на кирякстефчовците. Сакън някой да не каже нещо против Негово величество султана. Ами ха да вземем да организираме екскурзии, да развеем знамена и да залеем Подуяне с всенародна любов!

И да забравим за липсата на равнопоставеност, да забравим за поетия ангажимент към ЦСКА от лятото, да забравим, че на този стадион извадиха хиляди здрави  и прави българи с бой през една фуния, наречена вход, заради селската чест на някого, докато отборът в червено нагло и безмилостно биеше съперника, да забравим ВТБ, "Газпром", N-банка...

Кажи ми, кажи, бедни народе, защо ДС те в таз робска люлка люлее?, питаше в личния си блог един бунтар. И докога ще завъртаме в гроба титани, като Ботев, заради титанична и робска търпимост, към титани и човекобогове, ако предпочитате - будисти?

Социална справедливост не може да има. Маркс отдавна го е обяснил в извънредно тежкото четиво "Капиталът" (б.а. - моля, тези, които не са го чели, да избягват коментари). А всъщност целият труд на учения е дефиниран в моя роден край просто и ясно: "Един рани и пой, друг стриже и дой!".

Но е нелепо да не се борим за социален баланс в приемливи граници. Защото, както казва шопът: "Сито око друго гледа!", а великият Маркс значително и по-глобално повтаря същото: "Когато ми е празен стомахът, нищо хуманно не ми идва на ум."

Докато ние не желаем да ни безпокоят. Така е било още по турско. Ботев е стъпил, целунал родната земя и тръгнал, но след него тук само един козлодуйски даскал, а един софрониевски циганин му подарил кон на Рашково бърдо, откраднат от черкезите. В най-голямото село по пътя мъжете се скрили в голям склад за въглища, а собствените им жени прокуждали четата с "Манете се, айдучор!" (б.а. - махайте се, хайдути). Тогава войводата казал за селото (б.а.-умишлено пропускам името): "Спи и вечно ще спи!".

Онези тогава също са искали да "четат само за отбора" (разбирай фустите на жените си). Така е и днес. Обират ни - мълчим, дерат ни с кремък - мълчим, унищожават ни - мълчим, подслушват ни - мълчим, по-тъпи от износена кубинка милиционери бият хиляди - мълчим, специално подготвени биячи размазват лицето на наш - мълчим, фалшиви милиционери с истински железни прътове охраняват и бият агитката ни - мълчим, нареждат ни да се радваме на Левски - мълчим, чужди на родовата памет безобразници умъртвяват клуба - мълчим, киряксткефчовците ни обясняват колко е добър Падишаха, не му вярваме, но мълчим...

Мълчим, защото сме електорат, а не граждани. Е, ако всички искаха да четат само за мача, нямаше да има бойчоогняновци. Ако не за друго, то поне за будна съвест. Защото на "Оборище" са били повече, отколкото онези в бунта. Да не говорим пред чашата с киселото вино на Странджата.

Знам, че не е лесно да се иде "на Балкана". Но не мисля, че всичко е само мърша. И че послушно през лятото няма да има мнение и, че днес ще отиде послушно, но щастливо до Подуяне и ще си вземе парче разрушен спомен за затворническия труд.

Е, аз не мога така. Съжалявам!

Снощи гледах портрет на чуждо място за моя загубен хърватски приятел Владо Калембер, създател и солист на знаменитата югославска група "Сребърни крила". Та, той, авторът на няколко платинени албума, си припомни, че някога духовният порив бе над материалната рационалност. Така е.

Но времената се промениха. Ще се наложи понякога да казвам различни и дразнещи мисли за нежните души на някои. Но имат избор.

Просто могат да не го прочетат! И няма да цапат съзнанието си с цветове.