За какъв феърплей, за какви евротурнири говорим!?

Преди години мои задгранични приятели се впечатляваха от българския сговор при посещението на папа Йоан Павел Втори. На летището го посрещна външният ни министър - евреин (Соломон Паси), на площада пред Паметника на незнайния воин и знаковата за европейското християнство църква Света София го очакваха президент-комунист (Георги Първанов) и премиер-цар (Симеон Сакскобургготски).

Понякога е добре да можеш да погледнеш своя свят отстрани, вън от емоциите. Твърде горещи събития ме свариха в Англия за един по-дълъг период. Същата Англия, в която моите добри домакини и приятели от Нотингам ме посрещнаха с писанията на БиБиСи за корупцията в българския  футбол. Възпротивих се, казах, че авторът е пресолил манджата и звучи, като продължение на нечестната кампания срещу България и Румъния (б.а.-никога не забравям съседите).

По същото време започнаха вълненията на хората срещу т.нар. монополи. Казват - спонтанно. Надявах се, че ще разширят спектъра - например монополите в комуникациите и информационните технологии и разни такива. Но токът е по-силен, а гладът по-силен от тока.

Гледах всичко през Интернет в паузите на иначе уплътненото ми до преумора ежедневие. Хората обикаляха и пилееха енергия. И май все още. Горяха Конституцията. Иначе добрата българска Конституция, която вероятно не са прочели. Десетки хиляди имат искания, омерзени са, нещастни. Народът. Бащите, майките, близките ни, ние. Срещнахме папата с евреин, комунист и цар, а никой не отиде да подаде ръка (ако не да целуне) на новия български Патриарх. Освен президентът и войската по ритуал.

Надявах се, че точно този човек ще бъде божията ръка по нашите земи и обединител на българската духовност. Познавам го повече от 20 години и винаги съм изпитвал обясним респект към ерудита, към духовния човек. Опитаха се да го оклепат с някаква папка, но всичко е толкова плитко, че дори не мога да го маркирам. Не целувам ръка, защото не съм кръщаван. Не искам да се лъжем с Великия архитект. Атеизмът, а може би езичеството, са по-силни в мен. На врата ми кръста и футболната топка са покрити от на пръв поглед обикновената българска розетка от Плиска. Розетката на знанието на старите българи. Вярвам в това. И все пак -  не съм безбожник.

В цялата тази сложна лутаница между глад, социално безверие, но и духовност, наблюдавах отстрани в условия на сравнимост процесите в българския футбол, неговите привърженици, настроенията и емоциите.

Хиляди хора приеха на нож молбата на Левски да домакинства на "Георги Аспарухов", след взривяването на А сектор на стадиона. И на теория и на практика не е невъзможно. Да не забравяме, че на сините принадлежи знаменитата случка да играят в УЕФА в сринат национален стадион с 2000 разрешени места. Беше някога. След промените. Когато на Герена бе поникнала гора по трибуните.

В полярната противоположност се  лееха обяснения, че "Армията" била паметник на културата. Разбира се, не е така. Става дума за Борисовата градина, като недвижим паметник на културата. Има специална програма за развитието и на Столичната община, който не изключва спортната дейност, дори напротив. Но без да се подредят папките на бюрокрацията - няма как да стане. Направиха го в ЦСКА и ето че може, армейците се завръщат у дома. Няма как да стане иначе. Защото ако изискваме законност, то следва и сами да бдим над нея и да и се подчиняваме.

Дотук с общата емоция. С общата среда. С политическата и социална криза, с емоциите в синьо и червено.

За мен магистрална тема за българския футбол е доклада на Мишел Платини за финансовия феърплей и разясненията на Красин Кръстев от БФС. Сякаш минаха на бегом. Сякаш никой не им обърна внимание. Тук-там по една попръжня към БФС и толкова.

Но всъщност, това е тема, която само в рамките на 3 години може да разсипе и малкото, което е останало от любимата игра у нас.

В самото начало обаче бих искал да внеса една корекция. Платини говори за ниво на 120 процента, които нашите отбори харчат от приходите си за заплати. Господин Кръстев ги ограничава в рамките на 106 до 110. Разбира се и при двамата, това е математическа и финансова "революция". Защото няма как приходите да са повече от 100 процента. Над тази кота е вземане на дълг или харчене на резерв, плюс вземане на дълг или харчене на резерв за спортния календар, детско-юношеските школи или академиите и т.н., и т.н.

С прискърбие забелязвам, че никой не слуша. А това, което следва да се случи е сложно минно поле с безброй минни сюрпризи (б.а.- извинете ме, но не мога да избягам от себе си). Това са само три години.

Какво имаме, като обстоятелства и процеси сред днешните жалони на футболната игра у нас.

Обстоятелствата:

1. Клубове под всеобща закрила, включително политическа, като Левски и такива в същия процес, но с по-ограничено влияние, като Ботев (Пд);
2. Клубове с финансово равновесие или финансова дисциплина, като Лудогорец, Литекс, Славия;
3. Клубове с критична точка на експлозия, в т.ч. финансова, като ЦСКА, Локомотив (Сф);
4. Отсъствието дори и на разбиране за футболна индустрия;
5. Упорито разминаване на емоциите у публиката с времето, мястото и правилата.

Продължилият до остаряването на нашето поколение преход моделира огледален образ на политическата и футболната логика. Партиите станаха лидерски, клубовете също. В политическата мъгла все още има  партия, която може да прави препратки към традицията, но отдавна тя е свързвана с конкретни лица. Било то, като водачи, било, като част от мощни мафиотски структури. Останалите имат днес и само днес. както се скандираше в началото - "Времето е наше!". Но времето изяде едни, избута други. Всички до един обаче с много спорен прочит на миналото и още по-спорни проекции със стратегическо значение за бъдещето.

Във футбола е абсолютно същото. В оцелелите до момента клубове с историческо наследство отдавна говорим за Батков, Стефанов, Борисов. Формално Литекс има друг статут, но това е Ганчев. Лудогорец - Домусчиев. Никой не говори за инвеститори в онзи здравословен смисъл, още по-малко се прилагат пълни, добре обмислени пазарни модели, пък било то и в малка България.

Например Венци Стефанов казва: Младен, аз и наши приятели издържаме Славия. Феновете на ЦСКА изискват Титан да издържа ЦСКА. В Левски и едните и другите мълчат, защото са в ситуацията на голяма империя. Акумулират чужди капитали, а това е добър знак за бъдещето. Още повече за финансовия феърплей, да не говорим за финансово здраве. Не вярвам и Домусчиев да допусне катаклизми в следващите три години. Никой не чу призива на вероятно случайно преминаващият през футбола господин Марешки за таван на бюджетите.

Русия и Украйна се обединяват в обща лига с бюджет 1 милиард долара, У нас клубовете са за лично ползване. За "парче баница повече". Повече от 23 години никой не успя да изгради и демонстрира организационно поведение, кореспондиращо с пазара и индустрията. Пък било то и на ниско ниво. Клубовете са икономически субекти. УЕФА скоро няма да ни пита дали ние, които обичаме този спорт, не сме разбрали правилата. Дори и най-елементарните в пазарното поведение на един клуб. А то не е в трансферите...

Отсъства адекватно и логично структуриране, за модерно не става и дума. Няма клубна политика, дори в политически закриляния Левски. Левски има изключително интелигентен, млад и енергичен пресшеф, но той е меко казано под чехъл. ЦСКА има пресшеф с огромен работен потенциал, но...няма думата. Отсъства елементарна комуникация и медийно поведение, което да прави играта привлекателна и да накара хората да се върнат на стадионите. Клубовете се карат с телевизиите. Минират сами верния път. Управлението на БФС и клубовете са в нескончаем обмен на жаргони от перука до гном или понякога в някакъв странен процес на непреходни любовни отношения. Професионалната лига от години не успява да направи революционен ход. Все неща, които не само спират, но след три години вероятно ще доведат до самоунищожение. Не е само заплаха.

Защото Левски си осигури слънцето и въздуха. Мобилен оператор, знакова банка и световна компания. И поредна закрила. Какъвто и да е резултатът от предсрочните избори, който и да е следващият водач на нацията, то той няма да си позволи премиерската грешка от миналото лято. Впрочем, като казах миналото лято, трябва да отбележа, че на контрапротеста в подкрепа на Бойко Борисов получих потвърждение на моето разбиране за куражлийската позиция на Борисов-Иванов при преговорите за смяната на собствеността в ЦСКА. При това, само за няколко дни от наведен в срамна  конфигурация до заемане на ниска бойна стойка. А тогава премиерът беше казал:  "Действително, сегашното ръководство на ЦСКА има голям проблем и с публиката, и с отбора. Същевременно те работят в много български общини, в чистотата. Говорих с президента Борисов и му казах буквално - или се занимавайте с едното, или с другото, ако нямате възможност. В противен случай поставяте под съмнение цялата си дейност".

Появата на собствениците на червените пред Народното събрание в компанията на синекурните си служители дава всички отговори. И в тях няма дилема. Но тези отговори засега само крепят ЦСКА, но не и каквато и да било стратегия за футболно развитие.

Във развития футболен и подчертано пазарен свят е забранено да се воюва с феновете. Самоубийствено е да се воюва с медиите, защото точно това неизбежно се отразява на посещаемостта, на стратегиите, на клубната политика, на приходите. Футболният бизнес не е само трансфери, комисионни или някоя премислена далавера. Той е икономика, като всяка друга дейност на пазарното стопанство.

На мача в Чемпиъншип между Нотингам Форест и Хъдърсфийлд (6:1), по абсолютно същото време, в което имаше мачове от Шампионската лига с английски участници на Сити граунд се събраха 27 000 души от 30 000 възможни. 2 000 места загубени от буферни зони. От присъстващите - 3 000 фена на гостите. Излишно е да обяснявам обстановката, обгрижването на децата, включително с игри, на феновете при прекъсванията, на сервиза преди, по време и след мача. А това е само Чемпиъншип.

Но с огорчение следва да отбележа факта, че няма български клуб, без значение кой е той, да се доближава до структурата и начина на работа дори в академията на Нотингам Форест. За клуба ще бъде кощунство да говоря. Защото разстоянието ще стане Земя и Луна. При това ви говоря не за Манчестър Юнайтед с милиардните му обороти.

Ще каже някой, че това е 150-годишна култура. И ще бъде прав. Но ако не ни достига култура (а и не само), процесите ще ни пометат. Заради рационалните аргументи на хората, които правят индустрия от футболната игра. Ние ще им бъдем ненужни. И сега не сме, но все още си затварят очите.

Нашите земи са удобни за молове и супермаркети. Да им изядем картофите и да си приберат парите.

Какво печелят западните клубове от българската футболна територия? Абсолютно нищо! Дори вече не можем да дадем и достатъчно "суровина". Сиромашията пречи. Защото както е казал народът "Сит на гладен и здрав на болен не вярва!".

Една голяма футболна лутаница. Какъв финансов феърплей!? Каква Шампионска лига! А може би: какви евротурнири? Само след три години.

Не съм песимист, но съм притеснен. От неразбирането на материята и недопускането на млади хора да водят хорото.

С друго образование, с незначителна обремененост и високо темпо...