Забравете за Моджи, Лучано и Михайлов продуцират бутафория

Наколко години след колосалния скандал в италианския футбол феновете поглеждаха тъжно към Колизеума. Той напомня за знаменитите гладиаторски битки на живот и смърт и за най-знаменитото зрелище в първите векове след Христа. И тогава блебса е тичал след победителите. Те са били идолите.  Зрелището.

След драматичния скандал, огромните стадиони на Ботуша се изпразниха. Телевизиите излъчваха буквално руини. Пустеещи трибуни, малко, но агресивни до смърт фенове. Те започнаха да се убиват, за да компенсират зрелището. Стреляха се по магистрали, бензиностанции, биеха се с колове и ножове на и около стадионите, прекъсваха шампионата. Рекламодателите бягаха.

Големите обаче, не допуснаха индустрията "Италиански футбол" да умре. Кака беляза края на началото.

Малко преди бразилецът да се дипломира за Господ в Милан

с отказа от милионите на Манчестър Сити, именно "росонерите" на колосалния бизнес, медиен и политически играч Силвио Берлускони си купиха две златни емблеми, за да поведат хорото и италианското завръщане - Роналдиньо и Бекъм.

Никой сякаш не забеляза, че Италия стана световен шампион, никой не се вторачи в присъдата на Лучано Моджи. Но светът не пропусна "Златната топка" Рони и мегамедийния и футболен продукт Дейвид Бекъм. Камерите и светлините сочеха там. Милано - не само столица на средновековния Ренесанс. Не само столица на световната мода. Милано - флагманът на италианската футболна армада.

Ювентус, отборът на ФИАТ възкръсна. Въпреки Моджи. Движи се със скорстта на Ферари. Едно братство на двете автомобилни марки още от 50-те години на миналия век, след конструирането на уникалния V-образен 6-цилиндров двигател на Алфредо (Дино) Ферари.

Интер на фамилията Морати не остана назад. Дори си позволи сепциален треньор - Жозе Мауриньо.

Именно тези три отбора имат в състава си в момента общо 5 "Златни топки" - Фиго в Интер, Недвед в Юве, Шевченко, Кака и Роналдиньо в Милан. Количество футболни знаци, непосилни за нито един европейски шампионат в момента.

Нещо повече, в историята на "Златната топка" от 1956 година насам и нейния първи носител Сър Стенли Матюс от Блекпул, действащи играчи на Милан и Ювентус са печелили по 8 пъти отличието. Статистика непосилна за никого към днешна дата.

Тези върхове не могат да бъдат загубени. Дори губейки Римсаката империя, Ботуша не губи Вечния град. Дори Ватикана е там и проиграва най-мощния, най-показния, най-влиятелния религиозен ПР на планетата. Няма да загуби и футболния си бизнес. Завръща се.

Преди малко повече от две години, моят английски приятел Стивън Ноел Хил

отвори вратите на Би Би Си към Преизподнята на корупционните процеси в английския футбол. Филмът за Иван Славков-Батето, бе като "Том и Джери" в сравнение с показаното. Тогава Стиви, подобно на един малд колега, преди дни, си захвърли лиценза на Агент. И какво от това. Кой пострада? Сами Алърдайс? Неговият син? Старата лисица Хари Реднап? Никой?

Нещо повече - англичаните направиха всичко да съхранят и увеличат скоростта на развитие. Инвестираха  и продължават да инвестират в стадиони. Не подбират произхода на парите. Привлякоха едни от най-богатите хора на планетата, като собственици. Пазят ги. Протекторират ги. Насърчават ги. Медиите работят, като часовници за внушението, че Висшата лига е най-великата. И към момента тя е.

Всичко това е политика. Футболна и национална политика. Ежбите и караниците за комисионни са в кабинетите. Те нямат място сред онези, които векове по-късно, подобно на блебса тичат всяка една неделя след победителите. Системата работи.

На фона на всичко това, намиращият се на 43-о място български шампионат,

непосредствено след колосите Узбекистан и Сингапур (според Международната федерация по футболна история и статистика), си играе на панички в пясъка, както сполучливо бе заключил преди години охуления, но мъдър Иван Славков.

През 2008 година стартира телевизионен проект за родния шампионат с 5-годишен период, който даде надежди. Има и умни хора. Знаят какво правят. Но същите с днешна дата защитават яростно именно своя проект, а не проекта "български" футбол". Независимо от подписания празнично "Морален кодекс".

След едноличното излъчване на правилния президент чуваме единствено, че  той ще оправи нещата. Кое? Ще вкара няколко точки в Устава и ще ги отчете пред УЕФА. Това хубаво. Ще обещае развитие на детско-юношеския футбол. И това добре. Прави се всеки конгрес. Ще поплачат ансамблово, че държавата не помага. И ще са прави, и няма. Държавата няма право да се меси в развитието на футбола по аксиоматичните изисквания на ФИФА. Стадионите в повечето случаи са си нейни. Има елитни шамионати, които се играят на държавни и общински игрища. Например в Германия и Италия. Има и такива, като във Великобритания. Те са на клубовете в повечето случаи.

Следователно, ако държавата, каквото и да означава това,

 не подава ръка и няма политика по въпроса, той кой следва да го направи? Кой? Толкова ли е важно дали Михайлов ще се кандидатира сам, или срещу Дражев? Кому беше нужна бутафорната медийна акция на Лучано(не Моджи) Иванов? Къде е програмата на президента поне за намерения през следващия 4-годишен период, ако бъде толкова дълъг за "четвъртите".

Не уважавам поведението на Христо Стоичков през последните две седмици,

при цялата ми любов към играча преди години. Но той произнесе присъда, опитвайки се да подкрепи: "Въпреки, че той е от Левски, а аз от ЦСКА съм щастлив, че запазихме приятелството си толкова много години. Вярвам, че футболът ще се оправи, само и само да няма корупция. Опитах се като национален селекционер да направя нещо, но няма материал за работа. Не може с 3-има човека да искаме да постигнем нещо, няма добри условия и за развитие на ДЮШ" (изявление пред bTV).

Така е Ицо. Няма. За разлика от теб през този мандат на твоя приятел, аз съм давал известно време от джоба си да помогна на едни деца да играят футбол. Плащах екипировка, треньор, терен, охрана, медицинско обслужване, съдии. За разлика от БФС, се опитвах да направя нещо. Не стана. Играх полезен идиот.

Сега се упражнявам в ролята на шут, за да запазя за себе си две привилегии - да кажа истината и да загубя главата си. Но пък да не се срамувам от синовете си.

Тава е положението. Не ви вярвам, че можете. Моля се, поне да слушате. Не просто богатите, които ще седнат до вас в Изпълкома. А умните. Те могат и да родят нещо. А вие го направете! Като след мача с Нигерия.

И шефът на папа Бенедикт не би могъл днес да направи прогноза какво ще се случи с шампионата, намиращ се на 43 място в света. Но ако наистина е българин, се моля да ви посочи посоката. Макар лозето да не ще молитва, а мотика.