Различно мнение за подуянските тарикати

Доста работа ме е налегнала напоследък и не смогвам да си отпуша душата с писане. Зачетох се в поредния коментар на колегата Георги Атанасов. Той е човек-литератор. Иде му отръки. А аз просто бивш армейски офицер.  Днес обаче е влязъл мъничко в моето амплоа и се е захванал с историческа ретроспекция. Цола Драгойчева, титли и всякакви такива подобни край Сухата река.

Честно казано се докачих мъничко от вметката цитирам:  "...вечните тарикати от Подуяне...".

Хвана ме монополен ток по селската ми жица, защото преди да се пръкнат тарикатите и със затворнически дух да построят крепост, шопският душевед рисува с думи една кротка и мила човеку дори в смъртта картинка:

Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал – никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Ала когато баба Йова разправи за последния му час, всички се увериха, че тоя път той не се шегува. Върнал се човекът от дърва, разтоварил магаренцето си, вързал го, турнал му сенце и щом влязъл в къщи, та приседнал край огъня и запалил лулата си, нещо го прерязало през половината, той легнал, заохкал и...

Събрали се съседи, отишла и баба Йова. Нали бе сиромах самичък. Той и кротката му магаричка, сива като гълъбче, послушна и хрисима като калугерка. Отишла баба Йова, ама душа спира ли се, да я запре Само, разправя тя, му викам да се прекръсти и той, божем сили, ама не може да мръдне. Донесоха му понуда шишенце ракия. Той я взе, засмя се, та чак, очите му светнаха и... издъхна.

Издъхна с усмивка. Дали че в рая му е тогава душата влязла, или че ракийка видя, това никой не може да каже.

Много вода ще се е извървяла по Сухата река. Друг е въздухът сега. Бог не е високо, царят не е далеко. Иде там без жица из небесата телефон. В Подуяне. Братска банка на братушки, с пари, без пушки. Сал едни нагани. Наместник на дядоматейковото село се е наредил на опашка. Пред братушки. И пак без пушки.

Когато сиромах дядо Матейко тръгна за оня свят, той най-напред се спря на един кръстопът, дето имаше много пътници, такива като него.

– Добра стига! – поздрави ги той и без много да му мисли, попита – Бре, байовци, накъде се отива за ада

Всички го погледнаха зачудено.

– За пъклото, за пъклото кой път води – поясни високо дядо Матейко.

Посочиха му го и той се упъти право по него.

Мен сигурно там ще ме турят – мислеше той, – чакай барем с време да стигна. Не съм за рая аз сиромах човек... рая е направен за големците и за богатите. С тия дрипи и тия попукани ръце кой ще ме пусне там! Осемдесет години теглих и страдах като куче, та сега ли рахат ще видя Истина, гледал съм по божия правина да живея, ама кой те пита. Нима господ ще седне да води сметка на такива като мене Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех Така и така няма прокопсия, мислех си пий! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! Сега там, там да си отида.

Така вървеше дядо Матейко, унесен в своите мисли.

Но изведнъж някой изневидело го дръпна за кожуха отзад.

– Стой бре, човек, къде ще идеш

– Па, ете, у пъклото – отговори старецът.

– У пъклото ли Ти си сбъркал пътя, дядо!

– Море не съм го сбъркал аз... знам аз кой за къде е, не гледай ме, че съм прост.

– Ама ти си писан за в рая... Ето, аз съм ангел, пратен да те заведа там.

- Бре, момче, я си върви по пътя, не се подигравай със стари хора, че е срамота...

Ангелът като видя, че с добром не може, прегърна стареца и хвръкна високо към светлите небесни пространства, дето миришеше на чуден измирски тамян и дето прехвърчаха на тумби, на тумби светли ангели с босилек в ръце и пееха, та чак унисаха Свят, свят, свят, господ Саваот!

НЕ, НЕ! ТАМ НА ОНАЗИ ОПАШКА ДЯДОМАТЕЙКОВИЯТ СЪСЕЛЯНИН-НАМЕСТНИК НЕ ПОМИРИСВА ИЗМИРСКИ ТАМЯН И БОСИЛЕК. ГАЗ НЯКАКЪВ МОСКОВСКИ СЕ НОСИ, А ТОЙ ДИГА РЪЦЕ, КАТО ЗА МОЛИТВА. ТА БЕЛКИМ РАЗМИРИШЕ ПОДУЯНЕ. НЕ ЗА ДЪЖД В СУХАТА РЕКА СЕ МОЛИ ТОЙ. А ЗА ГАЗ БОГОУГОДЕН.

Подуянци не са тарикати. И те си имат бирници. Като дяда им Матейко. И като всички нас.

ТАРИКАТИТЕ СА НОВОСЕЛЦИ ПО ТОЗИ КРАЙ. УСТАТИ, МУСТАКАТИ, БРАДАТИ...ЩОТО БОГ НЕ Е ВИСОКО И ЦАРЯТ НЕ Е ДАЛЕКО...