До Г-н Плевнелиев: Искам да бъда министър на спорта! Без пари!

Ей Богу - цяла нощ не мигнах. Вчера се въртях нагоре-надолу по богоугодни дела и в по-късна доба попаднах на материал в Проспорт, в който господин Батков би приел да стане министър на спорта, без пари, в името на България.

Сецнах се отвсякъде. В средата на миналия месец, в ранния следобед, ми звъни телефонът. Бях в Англия. Много добър познат от Стара Загора без да каже и "Добър ден!" ми нарежда задъхано да събирам подписка и до 20.30 часа да съм я пратил в Президентството той да станел преходен министър на спорта. Казах му, че има няма 20 минути преди това са ми звънели да ме сондират, но аз отказах, защото не исках да си губя свободата. Той затвори, нещо се разсърди, а след това ме засипа с смс-и, като в последния отбеляза: "Ще се оправя, не ми трябваш! Честно!".

Прочетох изявлението на господин Батков и реших, че е прав. За България до изборите можеш да се "жертваш". И не от суета се запитах дали ставам за тази работа...

Вместо да се наспя, преди футболните емоции, цяла нощ правя сравнения.

Той стана собственик на Левски с чужди пари, аз участвах в управлението на ЦСКА с чужди пари. Той казва, че е дал 16 милиона лични, аз твърдя, че заедно с моя малък екип заработихме за ЦСКА над 12 милиона долара (при курс тогава долар за две марки) и не взехме лично. Той доведе чрез властта една банка, аз имах една на президента и една ми помагаше допълнително (моя работа). ОББ, ръководена тогава от известния български банкер и привърженик на армейците Олег Недялков. Господин Батков очаква Газпром, аз бях постигнал много добър съюз с Овергаз. Господин Сашо Дончев не познавам лично, но брат му Пламен, също интелигентен и умен човек, помогна много. Пък и той и аз сме бивши офицери. Стиснахме си ръцете по мъжки.

В спорта ще дръпна с няколко обиколки, защото в различни периоди съм бил член на управителните съвети и съм помагал на Клуб по спортна акробатика ЦСКА, Волейболен клуб ЦСКА, Клуб по акробатичен рокендрол ЦСКА. Бил съм президент на малката, но така симпатична Федерация по акробатичен рокендрол. Преди година с моя близък приятел Емил Димитров помогнахме на Клуб по спортна стрелба ЦСКА.  Имам си и спортна биография. Макар на по-ниско ниво съм с картотеки в два спорта някога - футбол и баскетбол. Участвал съм в шампионати. При това не от пейката.

За обществото. Господин Батков е религиозен комунист и дари за църковен храм в Родопите. Аз съм езичник, бивш комунист. С младия архитект Благовест Роев търсим варианти да спасим националното богатство и национален паметник на културата  - църквицата "Свети Никола" в село Софрониево, която е в ужасно състояние, най-вече заради статута си на Национален паметник на културата. Но пък мога вече да го кажа по-шумно с Никола Кицевски спасихме моя храм - кораба "Радецки" от потъване. Шефът на "Радецки" тогава Николай Пачев ми поиска 200 лева, ние с Колето осигурихме ремонт и пускане на вода за над 180 000. Не сме дали парите, но намерихме хората. И мълчахме, не искахме да се знае. И сигурно заради това някаква парламентарна гъска направи Национален комитет за спасението на светинята и ни яхна. Дори се обажда да ми каже, че ми била председател.

Във военно отношение има известен паритет. Аз съм кадър на Военния университет "Васил Левски" във Велико Търново, той на Школата за запасни офицери "Христо Ботев" в Плевен. Той е имал извънредно тежката задача да гони американските шпиони в житата край Пловдив. Аз мога да се похваля, че през втората половина на 80-те на миналия век изобщо не кефех службите на съседна държава. В моя случай обаче беше, защото бях готин, а не защото ги преследвах (б.а-според тях - прекалено влияние). Дълга история за филм.

Разбира се, мога да се напъна да отбележа, че на 24-годишна възраст се наложи да управлявам 700 човека, но кой ти гледа такива детайли!?...

По образование все някак ще се опра. Не съм юрист, но съм минал и през Софийския университет и някои допълнителни точки от биографията. Ще позиционирам правилно пред камерите, просто защото учих телевизионна журналистика.

Господин Батков обича медиите и аз така. Мен ме съсипаха, като собственик на вестник, той оцеля. По-добър е.

Награди. Орден "Стара планина" във връзка с 50-годишнината и за заслуги. Аз имам само медали и нагръдни знаци за отлично учение разни такива от Министерството на просветата и на отбраната. Но пък ставам на 50 през април и ако съм министър може и да ме огрее. Само един орден поне...

Имотно състояние:  Тук съм си пълен цървул. Аз заменях време за образование, други блата за крайбрежие. Надявах се, че след трансфера на Митко Евтимов в Нотингам, от Етрополе ще ми дадат я къща, я местенце, но още се надявам. Е, като ида там сметка не плащам. Нещо като почетен гражданин. Сега като изпратим (живот и здраве) и Митко Митов за Нотигнгам, кой знае!?...

Хобита. Той е в стратегическото направление - "Лов", а аз в тихото "Риболов".

Гадости. По гадости срещу ЦСКА не мога да бъда конкурентен, като реципрочни такива от моя страна срещу Левски. То стига само признанието за прецакания лиценз на ЦСКА през 2008-а и елиминирането на Александър Томов. Аз имам една дребна дезинформация преди години, а като цяло не се занимавам с Левски, защото не познавам добре кухнята и съм в добри отношения с хората там. И сега.

Прецакващо минало. Службата на ВКР аз не я разглеждам, като пасив, въпреки нездравите емоции на днешния ден. Господин Батков не е могъл да направи друго тогава, освен да служи. Виж, ако в качеството си на Агент Тара е цапардосвал някого, поради лични подбуди, не мога да знам. Знае само той. За себе си ви казах. Не бях симпатичен на едни хора от друга държава. А бях млад. Повече не мога да кажа. Не смея да си погледна в досието (със сигурност имам такова), за да не си разваля приятелства. Убеден съм, че са ме поклепвали.

Също така сегашното общество ще отчете, че господин Батков е свързан с едно от знаковите лица на новия капитал със съветски произход Михаил Чорни. Мен винаги ще ме свързват с всякакви нездрави и 99 процента неверни обобщения за Илия Павлов, Вечна му памет! Беше шеф, приятел и спортист.

Връзки. Господин Батков може да има подкрепата на лидери от ранга на господин Станишев, президента Първанов и знам ли!? Участва и в някои международни сдружения. Аз имам приятел, съветник на президента в изключително важно направление. Президентът е точно с година и 1 месец по-малък от мен, та в някаква степен сме връстници. Все пак изглеждам приемливо побелял с привкус на натрупана мъдрост. Той е родом от Гоце Делчев. Един от първите ми учители в журналистиката Красен Бучков е от Гоце Делчев. Мога да го помоля да се огледа. Тенчо Тенев пък е треньор на Пирин (Гоце Делчев). С Тенчо имам добра приказка от над 20 години, а колата си ремонтира при кума ми в Пловдив. Все е нещо.

Моята програма:

1. Ще служа на България без пари;
2. Поради непреходното вмешателство на държавата във футбола ще установя официална кореспонденция с господин Милер за разясняване на инвестиционните намерения на Газпром изобщо в българския спорт;
3. Ще проведа разговор с шефа за България на ВТБ. Не за да убедя бившия финансов министър Велчев да се оттегли от Левски, а да му кажа как може да дава повече на Левски и ЦСКА, без от това да му страда баланса. И ние знаем това онова, но засега ще мълчим;
4. Ще обединя всички заинтересовани държави и чрез БОК ще направя така, че борбата да остане в олимпийската програма.
5. Няма да откажа възможна помощ на нито една федерация, заради лични симпатии и антипатии.
6. Ще ходя на мачове безплатно. Защото ще работя без заплата. А и не е прилично министър да плаща билет...

За повече и по-дълга програма - няма време.

Уточнение: Ако спасим църквата "Свети Никола" ще се покръстя. Има три божествени места, на които бих го направил: във вкопаната в скалата църквица в село Бяла вода-Малкотърновско, църквицата "Св.Св.Кирил и Методий" при манастира до Бонсови поляни край София и "Свети Никола" в Софрониево. До тогава ще си нося българската розетка от Плиска.

Господин, Президент - помислете! Сигурно има някаква възможност!? Защото гледам, гледам - абе не съм за изхвърляне. А и заради България.

Бай Росене, келепир има в тази работа бе, така  да знаеш..., хората пари направиха...