За тези, които не се интересуват много от футбол, лицето на настоящия проект Литекс е Христо Стоичков. Няма как легендата да не се асоциира с всичко, с което се захване и със сигурност в цял свят вече са наясно, че щом този човек е в Ловеч, значи там е поставена стабилна основа на нещо голямо. Буреносният му темперамент не би се задържал за нещо съшито с тънки конци.
Само че хората, които следят внимателно това, което се става край Покрития мост имат вече нова представа за отбора на Гриша Ганчев. И тя определено е по-симпатична от тази на провинциални натрапник, който често насилваше процесите в опитите си да разбие статуквото в първенството. Настоящият символ на оранжевите е усмихнато, стройно и скромно момче, което бяга от славата, но упорито преследва футболната си мечта. Такъв е калъпът, който ползват в най-продуктивната школа у нас. От рамката вече излязоха и се радват на своето разпознаваемо от публика и специалисти лице три вълни таланти. Първите бяха Момчил Цветанов, Александър Цветков и Страхил Попов, а още по-ударно настъпиха близнаците Миланови. Сега в Ловеч вече събират третата реколта. Тя също си има лидер – Симеон Славчев. В момента той изглежда най-близо до титулярното място в сравнение с Антон Недялков, Румен Руменов, Ангел Здравчев и останалите от набори 1993 и 1994. Най-хубавото е, че и при по-малките вече се открояват бисери като Кирил Десподов и Никола Колев. Тяхното време обаче ще дойде най-рано през лятото. Докато и в есенния дял, и в зимните контроли Мони Славчев вече демонстрира ниво, за да се пребори за място сред 11-те. В негово лице и самият Небойша Йеленкович вече вижда своя наследник. Легедарният за ловешкия футбол сърбин все още е актуален, но в никакъв случай не е сигурен титуляр, след като 19-годишният софиянец не спира да се развива.
На пръв поглед Славчев впечатлява с изключителната си физика. Висок е 185 см и мачка в единоборствата. Към това обаче прибавяме тежък и плътен удар и смелост да участва и в атаките на отбора си, а не само да разваля тези на съперника. С качествата си в дефанзивен план той се превърна в един от разрушителите на прословутото тики-така, с което Барселона превзе световния футболен връх. Каталунците залагат на този стил с тотален контрол на топката и отдавна са го интегрирали в своята Ла Масия, където се изграждат бъдещите магьосници с топка в крака. Точно те обаче бяха победени и то в България. През лятото на 2009 г. на финала в турнира Юлиян Манзаров Литекс със Славчев в състава си стигна до успеха с 1:0 след гол от дузпа на Илия Миланов. Този успех срещу водената от Серхи Бархуан формация на каталунците определено е най-хубавият спомен от футболното юношество на Мони. На същия турнир отборът на ловчанлии преодоля група, в която бяха съставите на Левски, ЦСКА и Стяуа.
Тази титла е сладка, но далеч не е и единствената досега. Талантът свиква да печели от малък. Започва да тренира още на 6 години в Септември. През сезон 2006/2007 е голмайстор на своя отбор и е определен за най-полезен играч в софийското първенство. Това му отваря пътя към друга солидна школа с много по-добра база – тази на Славия. С детския отбор на белите той печели титлата през пролетта на 2008 г. Тогава Петко Петков, който сега помага на Стоичков в първия отбор на Литекс, успява да изкуши таланта, когото познава още от Красна поляна. 15-годишният Славчев загърбва моловете и изкушенията на големия град, за да попадне в интерната на Литекс, където режимът е почти казармен. Редът в Академията е в основата на успехите, които вече постигат нейните възпитаници на терена.
В първата си година за оранжевите Симеон отново вдига трофей. Той и връстниците му печелят купата на БФС след победа на финала с 2:1 над Нафтекс. Треньорът на набор 1992 Евгени Колев го взима и в неговия отбор, където заедно с близнаците Миланови Славчев се окичва и с шампианската титла. Младшата възраст печели финала с Левски.
През сезон 2009/2010, когато Литекс взе третата титла в историята си, халфът е част от дублиращия отбор, който също завърши на първо място. След това дойде най-сладката минута в кариерата. През есента на 2010 г. Любо Пенев сбъдна мечтата на Мони и той дебютира в майсторската група. Той остана на терена само 60 секунди срещу Славия (2:0), но и това му стигна, за да постави датата 31 октомври редом до най-големите лични празници. Започна се - минута по минута към звездния час. Славчев върви по пътя си със завидно за връстниците му трудолюбие и скромност, каквито Гошко Миланов вече патентова и налага като образец за младите футболисти в Ловеч.
Иначе преди да дойде промяната в клубната политика миналото лято, Мони окичи още един златен медал на гърдите си – този от шампионата в елитната юношеска група до 19 години. Сега трофеите вече са на заден план. Важна е личната реализация и достигането на колкото се може по-високо ниво. Първата стъпка е към титулярното място, след това победи с младежите на Михаил Мадански, а после...? Всичко по реда си.
Проспорт.бг добавя добрата новина за софиянеца, че вчера Любослав Пенев извика Славчев в представителния отбор на България.
 |
14.03.2013, 09:25 |
| Затворете устата на Ицо! | |
| "Смелите сърца" се показаха от нафталина. Бащата на правилния футбол призова Христо Стоичков да замълчи и да не коментира евентуалната санкция на Боте... |
