Почти никога не съм си позволявал да коментирам Левски, още по-малко кухнята на този клуб. Защото просто не я познавам.
Непосредствено след мача срещу Монтана на "Герена", завършил 0:0, чух от Иво Тонев, че с тази игра Левски няма как да стане шампион. Но той бе категоричен пред журналистите, че има начини това да се случи и настоя да се чуе от запалянковците, че тимът ще завърши първи.
Опитах се да преспя, за да не влизам в емоции. Ако подобна реплика бе излязла от устата на Майкъла, Емо Костадинов или някой друг ръководител на ЦСКА, вече щях да съм го съсипал. Там долу-горе знам какви са процесите.
Но така и не разбрах идеята в Левски. Допускам, че става дума за затягане на дисциплината и извеждане на отбора до непознати орбити на спортно-техническа изява. Изключително ми е трудно да допусна (опитвам да се удържа), че под идеята за други начини са прикрити механизми, така известни у нас и разсипали българския футбол до състояние на агония и конкурентна неспособност. Както миналото лято в евротурнирите.
Убеден съм, че през днешния ден ще имаме много тълкувания и разяснения. И би било добре да бъдат аргументирани.
Вчера беше Ден за прошка, но от днес прошка няма. Не, че Монтана прости някому в неделя-вечер на "Герена".
Ще почакаме.


