На Левски е нужен не само безспорен треньор, но и класен директор

Да се оплюва Илиан Илиев стана масов спорт. А обругаването на футболистите - спорт, по-любим от футбола. Кой обаче е невинният?

Илиев не е лош треньор. Но явно нито е голяма работа, нито е подходящият. Защото за 9 месеца Левски не напредна. Но Илиан заслужава и добра дума. Не само за достойните изрази, с които обяви оставка. Пример? Преди 0:2 с Ботев (Пд) треньорът 5 пъти наблегна в разбори върху играта с глава на Бобан Грънчаров. Пусна и видео със заставанията и влизанията на защитника. Обаче на мача Бобан 3 пъти стреля опасно с глава, вторият удар бе гол за 1:0. Илиан опита да си върши работата. Играчите или не го чуха добре, или не го разбраха, или не реализираха мислите му на терена. В такива случаи треньорите си отиват...

Но да плюем само играчите? Илиев имаше властта да взема или да гони футболисти, Кажи-речи не чу “не”. И ако не е подбрал достатъчно умни играчи, то жертва става пак треньорът...

А треньорът бе подбран от Иво Тонев. Председателят директор от януари 2012-а е върховната спортна власт, по-голяма от тази на Тодор Батков. Тонев има последната дума и по трансферите. А за 7 месеца бяха взети 17 играчи, от които стават двама.

На Иво бе задължението да види, че хвалбите за добри игри и ярки победи над отбори като Етър са самозаблуда. Той трябваше да усети как тимът все сивее във важни мачове и пада. И да види колко мачове бяха спечелени “на мъка”. Той трябваше да усети, че футболистите не чуват треньора. И да вземе решение, преди да настане разруха.

В резултат Левски пак е докаран до положение, в което трябва не рокада, а революция. Трябва безспорен и класен треньор. Трябва безспорен и класен спортен директор. И - вероятно - пак градеж из основи. Другото ще е въртене до световъртеж в същия омагьосан кръг. А в Левски на никого не е обещано “утре”, дори на Тонев.