Днес е хубав и грозен ден. Хубав не толкова заради мартенското слънце, а заради четвъртия рожден ден на Симонка, която бе нашето първо и засега единствено рекламно лице.
Денят не беше толкова грозен заради порутените сгради от силния вятър в Оряхово, където се родих и учих в първи клас. Макар хората там да мислят по различен от мен начин в момента.
Отвратително грозен е защото преди два дни написах:
Слава Богу, тези млади хора осъзнават, че не трябва да бъдат сами. Трябва да отсеят и опитни водачи. Както сами обявиха с предварителен вот. Защото при цялата ми симпатия към тяхната младост и енергия, старите политически питони ще ги удушат като новородени зайчета.
Как да предположа, че студът не може да спре студенокръвните питони и прикритите в тресавищата от вида боа. Днес се упражниха от палячо до костотрошач. Никакво изчакване. Младежта видимо живее в идеалистично измерение и си планира кръгла маса със своите професори, в "яйцето" на Университета на 26 март, но дано има волята да издържи.
Поличитическата пеперудка Янев кацна на секундата пред микрофоните. Знайно защо за малцина, студентски организации от родния край на Янев тръгнаха в обратна посока. "Спонтанно" протестиращите избързаха да излязат пред медиите много преди Стоичков да се снима в "Арена Армеец". Та тези "спонтанните" се дистанцирали от студентите. То е все една аз да не искам да играя в Манчестер Юнайтед. Нищо, че онези не знаят, че ме искат. Защото, както ви казах аз бях на Орлов мост и чух децата. Те не се присъединяваха към никого, декларираха нежелание да свалят правителства, а да има чуваемост, поискаха да си изберат знаме, което няма да има политическа амбиция, поискаха си бъдещето.
Стоичков стана престъпен, защото е приятел с Гриша Ганчев и Емил Димитров. Ганчев бил комунистически богаташ, а с Емил Ицо имал вземане-даване в спортни школи и ходел на лов. Сякаш това е занятие престъпно и лошо. Политическата кукла с голямата лицева пъпка пък компетентно обяснява как Емил Димитров напоследък обикалял страната и "бракониерствал" с чужди младежки и политически организации.
Две забележки. Първата е, че се сещам и за други приятели на Христо, също толкова истински, като например Нелсън Мандела, Желю Желев, Мишел Платини, бай Асен и кой ли не. Излиза, че да ходиш на лов, да звъннеш на Станишев, за да отнеме лиценза на ЦСКА през 2008-а, за да елиминира политическата засилка на Александър Томов, е в кръга на нормалното. Да го разкажеш публично е дори актив...Няма нищо по-нормално превъртял партиен вожд да стреля по нормален водач на магистрала "Тракия". Няма нищо по-нормално държавните договори да носят частен капитал на фаворизиран футболен клуб и спортни организации. Пък ако ще и за това да жертваш най-близките около теб. По сталински. Още по-нормално е, като си говорим да кажем: "Абе това не е за телефон, като се видим, тогава..."
Втората вметка е, че според стягащия захват на питоните Емил Димитров бил нещо, като Бенковски, че даже ползвал чужди "заптиета". Като се има предвид, че през последните две седмици сме били заедно през ден, би следвало да съм навъртял доста километри из татковината. Но както и да го пресмятам май единствено миналата събота бях в Пловдив. При това не на Локо-ЦСКА (0:2), а на Ботев-Чавдар (0:1) от Елитната група до 17. Никога не съм имал нищо общо с политическите изяви на Емо, но сега ако наистина реши да играе този мач, то ще го подкрепя. Заради целия "приятелски огън", който отнесе и заради общата пързалка по "пистата ЦСКА" от миналото лято. А последната ми е особено важна. На шейната бяхме заедно.
За да има толкова мощно дефиниране на маскарите на хоризонта, келепир ще да има в тази работа. Вероятно същият келепир, заради когото, бяха раздадени елетроразпределителните дружества на чужди и срещу които сега налитат "спонтанните". Пътьом разбирам, че зад моя доставчик и бирник ЧЕЗ стои с участие Чешката държава. Че всеки месец по някой и друг мой семеен цент отива в бюджета на красивата централноевропейска страна и нейните пенсионни фондове. Вероятно България бе раздадена от младежът Ангел Георгиев и неговите съратници от студентските организации!? Нима това момче и хилядите млади хора, наши синове и дъщери, носят вина за стратегическото отсъствие на държавата!?
След днешният ден политическият живот на България вече не е същият. Той вече има най-грозното лице от Народния съд насам. Така както са се подкарали дано не започнат да се стрелят.
А на студентите ще пожелая да бъдат силни. Ако искат да устискат на бурите! Защото другото решение и да изчакат хубаво време и да излетят. Не знам само колко мишока ще останем тук, за да даваме занимание на котараците.
Ще изчакам програмата на движението със знаме Христо Стоичков. Вярвам, че техните професори ще прецизират стъпките и общото говорене. Но на младите трябва да се даде път. Те трябва да бъдат активни. А ние да ги подкрепим.
Повярвайте ми - не боли ако не подкрепиш партия. Правя го трето десетилетие. Отдавна съм департизиран, но не и деполитизиран. Във времето помогнах на едни умни мъже да си направят партия и толкова. Не се страхувам да бъда маскара, просто се бях отдал на моя си свят. Докато не разбрах, че дори собствените ми деца и тези на мои близки бягат. По възможност по-далече.
Специално се обръщам към бившите колеги от някогашната Народна армия. Основно генерали задвижиха проекта на един парламентарно представен луд. Много наши колеги повярваха на Бойко и ще го подкрепят отново. Изборът е техен. Всички вие сте свободни хора. 99.99 процента от вас са честни и дисциплинирани хора. Вие не сте мъже за паркетни изяви. Единственото, за което ви моля е този път да не отивате под строй! Слагам си и двете ръце в огъня, че струвате хиляди пъти повече от палячовците, които ни се разхождат по екраните и освен за пържолите в чинията си за нищо друго не са носили отговорност. Бяхме стотици хиляди. Бивши офицери и сержанти, както и бивши журналисти няма. Вие избирате кого да подкрепите. Станишев, Бойко, Доган или някой друг, студентите. Но нека този път помислим за децата. Дължим им го. Нека всеки сам да избере кой е най-добрият път. Аз ще реша също сам.
Забележка: Мислех да се въздържа именно заради приятелството ми с хората, чийто имена са замесени, за да не наливам масло в огъня. Но няма да оставя Стоичков на кучетата от първия ден. Всеизвестно е, че с него не сме най-близките хора на планетата. Просто сме прекалено остри камъни и двамата. Но никой не бива да разчита на това. Той е национален капитал и младите хора го избраха за свое знаме. Кой съм аз да им отнема правото? Не съм слепец. "Артилерийската подготовка" си я бива. А у младите има страх. Това вече е срамно. Толкова засега. Това е живият живот по тази георграфска ширина. Една долнопробна чалга. Останалото е спорт и музика.


