Ицо: От бронирана кола не се вижда какво става навън

- Христо, ти си суперзвездата на българския футбол, на България. Защо ти е да се занимаваш с политика?
- Колко пъти да го обяснявам? Аз не съм политик и никога, ама никога няма да стана политик. Как да им го обясня на всички? На патагонски? Може и на патагонски, защото има и такива в нашето общество, дето блеят като овце.

- Е, ти събираш някакви хора, свързани с политически искания...
- Абе, чакайте малко! Аз никога не събирам хора, те идват при мен. В случая идват две момчета, които не познавам, в залата, където играя на турнира на фенклуба на "Каменица" в комплекс "Червено знаме", и ми казват - "Бат Ицо, така и така, ние сме от тази и тази младежка организация и решихме, и искаме ти да станеш нашия патрон?". Аз ги попитах какви са им проблемите и дали искат да влизат в политиката. Те ми отвърнаха, че имат проблеми в университета, че още не са решили накъде да вървят. Това ми е разговорът с тях. Казах им, че ми трябват два дни да помисля. Гледам ги и виждам, че тези деца няма кой да ги поведе. Нямат човек, който да им помогне да ги чуят, защото знаеш, че студентите са мачкани от ректори и зам.-ректори и ги заплашват...

- За кое? За какво са ги заплашвали?
- Заплашвали са ги да не ходят на митинги, да не ходят на протести, защото няма да минат семестрите, няма да си вземат изпитите. Затова се хванах с тези деца.

- От кои университети са ректорите?
- Сега няма да кажа, няма да давам имена. Но ако още един път се случи децата да дойдат при мен и да ми кажат - "Натискат ме за това и за това", ректорите да имат предвид, че ще ги изритам лично аз. Затова съм със студентите. Да ги подкрепя и пак ти казвам: Зад мен никой не стои! Никой...

- Е, то е ясно. Ти си Христо Стоичков...
- Аз в коалиция не влизам с никого. Не мога да бъда като някои, дето вървят от партия на партия и искат три лева, за да участват в разни протести.

- Това и да го видя, няма да го повярвам. Но когато Христо Стоичков се гневи, има защо. Какво не ти харесва в България?
- Гневи ме ситуацията. Хората излязоха на улицата. Излязоха, за да искат нещо справедливо. Очевидно е, че аз не мога да съм безразличен.

- А теб какво те гневи?
- Аз просто подкрепям тези момчета. Аз нямам пристрастия, нямам партия. Където и да отида по света - там е моята партия.

- Твърдят, че те подкрепят партии?
- Нека един да излезе и да ми покаже документ, че аз, Христо Стоичков, съм взел една стотинка. Независимо дали се казва Бойко Борисов, Георги Първанов, Надежда Михайлова или Желю Желев. Но в документа да пише, че аз съм взел една стотинка. Аз се заклевам, че никога не съм и няма да взема една стотинка за политика. Да спрат, защото ще ме амбицират и ще стане още по-лошо за тях.

- Аз съм сигурен, че някой, ако взема пари, ще взема от теб, а няма да ти дадат...
- А така... Там е голямата разлика, че аз мога да давам - никога не съм вземал.

- До скоро България беше стабилна, символ на сигурност. Какво се промени за няколко месеца. Какво се обърка? Ти подкрепяше ГЕРБ, Бойко Борисов...
- Чакай малко! Винаги съм искал едно: България да върви напред. Това е. Българите са можещи хора и те могат да са много напред, но са най-бедни. Кой ги докара до това?

- Кой?
- Това не е от днес, не е от вчера.

- Христо, ти си велик българин. Какво се случи, че си толкова гневен? Ти повеждаш едни младежи, които са недоволни от ситуацията в България.
- Ама тези младежи не излязоха днес на улицата... Но никой не ги е чувал. Аз искам да им помогна да бъдат чути. Те са били мачкани. Кои се чуват в тази страна? 240 депутати? Ама 240 депутати не са България.

- Така е.
- Мен идват да ме гледат 120 000... Какво толкова лошо направиха тези деца, че скочиха срещу тях? Защо да не протестират?

- Няма спор... Какво би казал на тези студенти, които сега подкрепяш?
- Чуйте, тези студенти не искат да управляват България. Те си искат правата. Това не могат да го разберат тези, дето излизат и драпат. Те искат прости неща: по-добро образование, по-добра стипендия, да им се намалят таксите за обучение. Защо БДЖ може да протестира и не е проблем, а студентите, като протестират, е проблем? Излязоха едни читави хора на улицата и дайте да ги смачкаме...

- Защо да ги мачкаме?
- Мачкат ги. Тези деца завършват висше образование и след това директно отиват на улицата. Това нормално ли е? Защо не могат да си намерят работа? Защо? Нали затова учат - да са по-конкурентни на пазара, да имат бъдеще. Защо нямат бъдеще? Защо като кажат това силно и гласно, никой не ги чува, а?

- Няма работа.
- Хайде да ги питаме тези 240 депутати, дето не са заковали нито един пирон в живота...

- Ти какво можеш да им предложиш?
- Ето какво: утре (днес - б.р.) събирам в 14,30 ч умни хора, помолил съм професори, доценти... най-различни хора да им дадат идея накъде да вървят тези хора, защото се лутат.

- Значи участваш в цялата работа.
- Ама как да участвам? С политика не ми се занимава и няма да се занимавам. Тези хора искат да си изберат и номинират специалисти. Мен ме няма и няма да съм там - в политиката. Запомнете! Не съм против никого, аз съм за по-хубав живот на българите.

- Ицо, ти си капитан. Когато тръгнеш нанякъде, няма как да не те следват
хората и да не те гледат какво правиш...
- Ами... на Волен Сидеров.... шапка му свалям на човека. Един път или два пъти съм се виждал с него. Но той каза: Защо да не бъда лидер? Защо да не водя една група от хора? Политиката е като футбола бе, човек... Когато не върви играта, сменяш играчите, сменяш треньора. Ние се класирахме на световното в САЩ - бяхме голям отбор - Наско Сираков, Емо Костадинов, Любо Пенев, Трифон Иванов, Боби Михайлов, Данчо Лечков - слагай ги там всичките... и какво? Успяхме! После се класирахме, после започнахме да се сриваме. Дойде ново поколение - Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров... и се класираха. Какъв е проблемът? Ама в политиката не се сменят бе, човек. От 23 години са едни и същи и няма смяна. Как да успееш?

- Ти какво искаш да смениш в политиката?
- Нищо не искам да сменям. Да се оправят! Само искам да има демокрация, всеки да бъде чут, всеки да има възможност да излезе на изборите. Когото хората решат - него да изберат. Не разбирам какво ги дразня аз, какво ги дразнят тези деца?

- Как се стигна до този митинг в зала "Армеец"?
- Какво ме питаш?

- Как се събрахте там, кой плати, как ти отиде там?
- Мога да ходя където си искам. Аз съм Христо Стоичков. Мога да влизам и излизам където си пожелая, за разлика от политиците. Който ме критикува, да дойде и да ме критикува очи в очи. Да ми каже "ей, ти си взел пари от този и онзи, платил си това и онова".

- В прав текст: ако ГЕРБ са те помолили...
- Абе, няма такова нещо! Избийте си го от главата веднъж завинаги. Нито ГЕРБ ме интересува, нито БСП, нито НДСВ, нито "Атака", нито... Аз съм безпартиен и затова съм силен, не завися от никого.

- Как виждаш...
- Чакай малко... Аз никога не съм ходил да се моля на някой политик. Винаги, цял живот политиците са идвали при мен и са ме молили - да направя това, да играя за онова. Хора, аз по села и градове ходя пеш, ходя така, както ме виждате - без охрана, без страх и без съмнения. Не съм се качвал в бронирана кола... Затова и обикновените хора ме обичат. Когато си в бронирана кола, не виждаш какво става навън. Това е голямата разлика. Толкова ли ги е страх от мен в тази държава?

- В България винаги се страхуват от големите имена...
- Е, да... име... Защо тези, дето викат срещу мен и подир мен не кажат какво всъщност правя? А? Защо не кажат, че съм представител на УНИЦЕФ, че ходя и подкрепям борбата против глада в света, че гледам 120 деца в Етрополе? Защо не кажат как подкрепяме футбола в Ловеч, с младите футболисти. Имам четири школи... да не би да ги издържат те? Ще ме критикуват някакви бизнесмени... Защо? Защото на гърба ми някой иска да стане известен. Кой си ти, бе? Кой ще те чуе?

- Каква България искаш ти?
- Искам силна България. С характер и дух за победител. Да има честност и прозрачност.

- Нямаше ли го това досега?
- Вие за тези повече от 20 години да сте видели някой да излезе и да каже нещо честно?

- Ти кажи!
- Не съм видял.

- Дори и Бойко...
- Какво Бойко? Няма да му споменаваш името! Да не би да имам общ бизнес с него? Да не би да имам общ бизнес с Георги Първанов, Надежда Михайлова, Желю Желев? В някаква далавера да съм бил?

- Съмнявам се някога да си бил.
- Няма и да бъда. Да се запише с големи букви! Аз не ходя да се снимам с тях, те идват да се снимат с мен. Само им пожелавам да не ни мачкат. Да не ни мачкат!

Забележка: Интервюто е на Емил Спахийски във вестник "Труд".