Димитър Евтимов: Изгониха ме от Левски, а аз съм от ЦСКА

Българският футбол може да е в криза, може работата в школите да куца и т.н. Но все пак някак си се появяват и таланти, които ни карат да се чувстваме горди и да мислим, че все още не сме стигнали дъното. През миналата седмица доказателство за това бе представянето на младия ни национален отбор срещу Дания в Копенхаген. Имахме обаче и още един повод за гордост - българският вратар Димитър Евтимов получи наградата Новобранец на годината в Чемпиъншип. Митко е втори вратар в Нотингам, който през този сезон се бори за промоция във Висшата лига, и е част от младежкия национален отбор.

Роденият в Шумен през 1993 година страж даде интервю пред Livesport.bg, в което говори за полученото отличие, представянето си във Форест и в селекцията на Михаил Мадански, за школата на Христо Стоичков, чиято рожба е и за това как Божидар Искренов го е изгонил от Левски.

- Митко, получи голямо признание в Англия. Как се чувстваш след наградата, която ти присъдиха?
- Чувствам се прекрасно. Това е най-голямото отличие, което някога съм получавал. Още повече, че печеля награда извън България, и то именно в Англия. До сега мисля, че няма българин, който да е получавал подобно признание тук. Новобранец на годината е голяма награда, но тук всички знаят за постиженията на Бербатов, на Мартин, на Стилиян Петров. Те са нашето знаме на Острова, защото също са печелили разични призове.

- Разкажи ни повече за това, което правиш в Нотингам - как се чувстваш в отбора, защо през този сезон нямаш участие в мъжкия тим?
- За съжаление все още нямам мач за мъжете, но във всеки двубой съм втори вратар. Всеки ден тренирам здраво и се надявам някой ден да получа възможността да играя постоянно за Нотингам. Сигурен съм, че ако получа шанс за изява няма да разочаровам нито ръководството, нито феновете. Рано или късно това ще се случи, дано само да няма контузии. Иначе в тима се чувствам прекрасно, тук всички са големи професионалисти, а и са ми приятели.

- При наградата ти се отбелязва, че взимаш активно участие в благотворителни наузи на Нотингам. Разкажи ни повече за тях, това е непозната материя за футболистите в България, те не се занимават с подобни неща?
- Много от футболистите в Англия се занимават с благотворителни прояви, в това число и ние от Нотингам. Това е нещо, което според мен трябва да прави всеки. Във Форест се опитвам да подкрепям всякакви благотворителни дейности, често ходим по училищата и провеждаме упражнения с децата.

- С кого в отбора си най-близък? Какво знаят в Нотингам за България, спомнят ли си ЦСКА? Знаят ли кой е Христо Стоичков?
- В тима съм близък с почти всички, но мога да кажа, че най-добре се разбирам с първия вратар Карл Дарлоу. Иначе доста често сме си говорили за Бъгария и особено за Стоичков. Почти всеки англичанин, с когото съм говорил, винаги свързва страната ни първо със Стоичков. Това показва колко е направил той за нас.

- Вече имаш треньорски лиценз "Б", работиш с деца. Как го изкара и с какви групи работиш? Харесва ли ти работата с малките?
- Да вече имам треньорски лиценз „Б". Трябваше да работя с различни възрастови групи от 8 до 14 годишни. Голямо удоволствие е да работя с малките, мъча се да им предам повече от знанията ми. Със сигурност ще продължа да работя с деца в свободното си време. Надявам се да изкарам всички треньорски лицензи, но всичко с времето си.

- Тръгна за футбола в чужбина от школата на Христо Стоичков в Етрополе. Преди това обаче бе в академията на Левски, но оттам не те одобриха. Защо?
- Да, преди да премина в Чавдар Етрополе бях в Левски. Там се появи конфликт с Божидар Искренов, но не искам да се връщам назад. В Левски прецениха, че няма да съм им полезен. Не беше много коректно. Божидар Изкренов ми каза, че ще ме привлекат за постоянно, а след това на 3-ия ден ме отпраи да си ходя по живо, по здраво. Но каквото било – било. Радвам се, че се развих в школата на Христо Стоичко, явно е било за добро, че не останах на „Герена". Благодарен съм много на всички треньори в Чавдар, и най-вече на президента Емил Димитров. Без неговата помощ нямаше да стигна до тук.

- Имаш ли планове да се върнеш в България, да заиграеш тук. На кой тим симпатизираш у нас?
- Още нямам такива планове, но всичко е възможно. В България симпатизирам на ЦСКА, фен съм на „червените" от малък. Всеки мач викам за тях от сърце. Не знам дали в бъдеще мога да играя на „Армията", още съм много млад.