Непосредствено след двубоя срещу Локомотив за Купата моят приятел Милен Радуканов обобщи в две посоки. Едната беше, че типично по български след два мача играчите са оплескали нещата, а втората, че до края на шампионата ще може да подмлади отбора и да върви напред с нова визия и нов стил.
По първото съображение за "българската работа" ще си позволя пълно несъгласие. Би било по български, ако в стартовите 11 не бяха налице 6 чужденци. Дори бих ги приел за българи, ако бяха балканци, но те съвсем не са (12. Черни 21. Василев 19. Попов (к) 5. Стоянов 4. Венков 10. Сержиньо 17. Анисе 7. Делев 99. Присо 23. Платини 70. Варела).
Ето защо неизбежно ще премина към дисекция на състоянието. В края на краищата едно от моите занимания е да продавам хора с квалификация футбол. Поради това би трябвало да мога много добре да преценя качествата на всеки, за да не ме изхвърли системата на сложния футболен бизнес.
Очевадна беше идеята на Милен с бързи и повратливи играчи като Варела, Делев и Присо да разцепи защитния вал на Локомотив, а креативността на Платини да храни замисъла с добри идеи и точни решения при паса.
Стоеше логично. Още повече той очакваше Локомотив да играе по-затворено и да търси полезни ходове на контраатака. Само че анализът на съперника бе тотално неточен. Делев може да плаши и изнервя всеки, но неговото присъствие не може да трогне Александър Дюлгеров. Те се знаят от деца и единият е подритвал другия години наред. Още по-слаба бе преценката за Александър Бранеков. Капитанът на Локомотив със сигурност е най-силно играещият централен защитник от началото на пролетния полусезон у нас. При това поставян под постоянен натиск във всички двубои. Но безупречен в играта с глава и единоборствата, винаги по-бърз от всички нападатели, които са му се изпречвали досега.
Налице бе тотално подценяване на десния бек Мартин Димитров. Много бързо Варела го усети, а след известно време и угасна. Мартин е играч с голямо сърце, но за мен не е готов за Серия "А". Чудя се защо Варела си мисли, че е готов за връщане в Палермо!?
При Присо няма смисъл да се коментира. Те с Румен Трифонов се познават. Симпатично момче на неясна действителна възраст е африканецът, но ЦСКА не е социална служба.
Високомерието и кривия характер на Платини бяха пагубни. Изключително рядко стигаше до точни решения, а центрирането на високи топки към Делев водеха до умиление разбиращите поне малко футболната игра. Мишел направи и последната крачка срещу себе си - напсува феновете. Това значи смъртна присъда. По-добре е да си купи самолетен билет. Той и през есента си тръгна по-рано. Сега може и завинаги. Вече пречи. Той не е водач. Той е проблем. Нека си вземе българския паспорт, нека бъде национал дори. Но някъде другаде. Много велики играчи са "криви ниви". Но Мишел не е в категория "Велик". Дори среден не е. Конфликт на интереси е, но подавачът в този отбор се казва Ивайло Чочев. Всичко останало е "сън в лятна нощ".
Не знам кой е решил, че Анисе става за вътрешен халф, но рискува да го загуби за футбола. Защото мадагаскарецът е един от малкото качествени играчи, които освен друго са и добра прогноза за бизнес. Неговото място е по-напред, а при приложената идея дори на върха на атаката, заради бързината. Той е опасен около наказателното поле, а не далеко от него. Смехотворно е оправданието, че Лукас Саша липсвал. Той никога не може да липсва. Едно симпатично и усмихнато момче, но с футболен капацитет, който на високо ниво би предизвикал единствено усмивки и обикновени хуманни симпатии.
Няколко думи за защитния вал, съставен изцяло от родени по тези географски ширини момчета.
Венци Василев е симпатичен и строен младеж. Но говорим за игровото му поведение. А то показа, че ако е на терена, споменът за Иван Бандаловски е като спомен за Манфред Калц. Разликата в класите е "земя и небе". Въпреки че има над 90 мача в професионалния футбол на България и Кипър. Още в първия двубой се видя, че присъствието на Бранимир около него му действа като среща с Лионел Меси в Шампионската лига. Както казах - добро момче, но далеко дори от наличните юноши. Подкрепям всяко българче, което е дошло с надежда на "Армията", но... Както казах - ЦСКА не е социална служба.
Коста Стоянов. Този човек мина през какво ли не. От В група, през А до националния отбор за половин година. Допинг скандал, контузии, симулация на контузии, отстраняване от отбора, интриги, реабилитация и вече отново основен в защитата. Гледах го със съжаление. По време на мача срещу Локомотив си спомних коментара на един колега след 2:2 срещу Ботев във Враца преди година и нещо. Та колегата беше казал, че Стоянов му приличал на изпаднал в транс дервиш. То тогава си бе за транс, защото Бранимир и Иван Коконов го накараха да си говори сам. Проблемът е, че не е излязъл от транс. Време е, колкото и лично да е мил някому, да го пратят в по-спокойна среда и да не заема мястото на Ангел Грънчов например.
Апостол Попов. Казвал съм е преди, че това е един от малкото умни защитници в България. Във футболно отношение е средна хубост, но при двама централни защитници, поне единият е добра да бъде умен и по-уравновесен. При двама рискови си убит преди мача. До появата на по-балансиран от Апата, мисля че той е просто безалтернативен.
Михали Венков. Няма да задълбавам. Все пак беше и национал. Имаше и добри дни. Искрен Писаров е много повратлив е неудобен съперник. Но срещу Венков започна да напомня не само заради номера на гърба на Аарън Ленън.
Томаш Черни. Вероятно помните, че веднъж вече го коментирах. Знаете, че го познавам почти от детските му години. Поставих под съмнение неговото място в ЦСКА, продължавам да твърдя, че е аналог на Лукас Саша откъм капацитет. Т.е. Добро момче. Огромният проблем е, че той се превърна в безалтернативен. А всичко в този контактен спорт е възможно, да не говорим, че преди ЦСКА той имаше тежък проблем с рамото от периода си в шотландския Хамилтън. Превъртях всичко в България и не се сетих за нито един българин на този пост у нас, готов за отбор с високи претенции. С уговорката, че е доста млад препоръчвам Дончо Николов от Чавдар Етрополе и със същата уговорка, но и някои спортно-технически забележки, Георги Китанов от Черно море. Дончо е македонски гражданин, но с ясен български корен и е в процедура за получаване на българско гражданство.
Заключението: Времето за рязка смяна на посоката е дошло. Срещам хората от скаутското звено по стадионите. Гледат, избират. Ако нещо не достига у нас, то нека се огледат на Балканите. Особено Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Ххърватска, Словения. Играчите не са скъпи, получават смехотворни възнаграждения, но имат характери и капацитет. И най-важното, на тях не е нужно да им обясняваш кой и какво е ЦСКА. Те знаят всичко, без да се допитват до "Мистър Гугъл".


