За ченгеджийницата, дипломатa Йълмаз и аз

Забележка: Който не желае да прочете неспортен материал, то нека затвори този веднага. Не желая да досаждам на никого. Но дължа някои уточнения от името на хилядите си бивши колеги от армията и най-вече на тези от несъществуващата 24 бригада, както и на някои семейства загубили брутално 3 деца и 4 майки. Някои искат да забравят, но аз просто не мога. Бях пряк участник и засегнат. А на друго място няма да ми дадат думата. Прекалено горещо е.

И така:

"Убеден съм, че българският народ няма да приеме връщане назад, към тъмното минало." Това са думи на големия турски дипломат и световен политик Месут Йълмаз на днешната конференция на ГЕРБ. Разбрах, че е бил гост в зала "Арена Армеец", преди месец прочетох негово интервю в "24 часа". Изобщо - той винаги ме е интересувал. И вярвайте - има защо.

Впрочем, в това интервю няма как да не се съглася с него за концептуалното разбиране, че няма място за етнически партии и че "...в една истинска правова държава независимо от това към коя етническа или религиозна група принадлежи всеки трябва да има еднакви права и свободи." В това вярва Месут Йълмаз. В това вярваше и Апостола (б.а.-онзи същият Джингиби). В това вярвам и аз.

В зората на промените моя скромност и чирпанлията Иван Генов (б.а.-не става дума за друг мой приятел - дипломатът Иван Генов), не мирясвяхме да обясняваме това политическо разбиране. Аз например бях наречен от земеделеца Ценко Барев "живковист" поради тези ми виждания. С Иван бяхме силно мразени. А бях на едва 26-27.

Но да се върнем на господин Йълмаз и ГЕРБ. Политическата формация години постфактум не спря да удря по Доган. На мен лично ми беше все едно, защото както вече казах, преди повече от 20 години мислех и пишех точно така. Проверимо е. Дори рупорите на джамията до ЦУМ замлъкнаха след моя публикация.

Но когато заклеймяваш един е добре да бъдеш много внимателен кой друг ти е на гости и те подкрепя. А господин Йълмаз, който безкрайно уважавам, като професионалист, може би може да даде преки отговори на някои въпроси именно от тъмното минало. Особено след периода на "възродителния процес" и първите години след него. Той беше министър на културата и туризма, особено важно - на външните работи в най-динамичното време, както и министър-председател именно в началото на българските промени.

Имам офицерски, граждански и общочовешки дълг да запитам съвсем накратко. Моите въпроси няма да са свързани с господинбатковото американско направление в пловдивските жита, а с източната полоса и случките в нея. Дължа го на живите и покойните. И от двете страни. Дължа го на съпругите и децата ни, които бяха част от онова тревожно време. Иначе няма как да затворим страницата.

1. Оказвало ли е логистична подкрепа (все едно каква), консулството на Република Турция в Бургас за атентата във вагона за майки с деца на влак №326, на 9 март 1985 година, в тунела край гара Буново? Загинаха 3 деца и 4 майки. Множество бяха ранени, не само физически. Въпросът е в същото направление за атентата в Сливен същия ден. Отрицателният отговор е неприемлив, доколкото неосъдените на смърт са част от сделка с Република Турция и разменени. Господин Йълмаз е директен участник в тези процеси;

2. Оказвало ли е логистична подкрепа консулството на Република Турция в Бургас за разработването на оперативни планове на внедрени в армията организации и на саботажи с особено важна и изключително скъпа бойна техника? Има ли участие в разработването на списъци за "елиминиране" на офицерите и сержантите с особено влияние в несъществуващата вече 24-а танкова бригада, а и не само в нея? В личен план - дали в такъв списък е бил и един крив "драскач" по прякор с днешна дата Полковника?

3. Какви бяха непосредствените основания бойна дивизия (мога да кажа точно номера и нейното наименование), на Юг от границата, да се дислоцира в основни райони и да премине в бойна готовност "Пълна" през 1989-а (б.а.-това се прави само в условия на война). Господин Йълмаз по това време беше Министър на външните работи на Република Турция, както и Министър-председател.  Няма как да не знае. Следва да отбележа, че хората от вътрешността на България нямаха и хабер какво точно се случва. Никой не ги тревожеше. Но и ние вече бяхме преминали, като следствие, в същата (най-висока) степен на бойна готовност. Зенитните и ракетните ни батареи бях в основни райони. Бяхме готови със запасните, бяхме проверили човек по човек. Бяхме разпределили съпругите си по наличните частни автомобили и направленията, по които да се изтеглят с децата при най-лошо развитие на събитията. Не се бяхме прибирали с месеци. Пеленачета проходиха.

Не съдя никого. Нека го направи Великият архитект! Но дължа тези въпроси. Защото не само България има тъмно минало. Нека заедно да светнем лампите. Аз не мразя нито турците, нито Турция. Имам много приятели и тук и там. Помагали са ми, помагал съм им. Познават ме и ако прочетат това знаят, че не говоря със зло. А за да бъдем честни. Когато си заклеймил Доган, а на гости за подкрепа ти е господин Йълмаз, то въпросите идват сами. А господин Йълмаз все още не е отговорил на много, на безкрайно много въпроси от онова време. Но ние сме общество, което е много удобно за манипулиране.

Ченгеджийницата от всевъзможни "репресирани" и физкултурници от една седмица гърми по адрес на моя приятел Емил Димитров как направил завера за купуване на гласове. Ченгеджийницата ползва мощностите на една национална телевизия. Скритата камера показва едни хора, които се уговарят как да намерят застъпници, как да агитират. И вопъл няма за купуване на гласове. Но се внушава друго. Случило се в хотела на Емил "Еверест" в Етрополе. Ами къде да се случи? На връх Мургаш ли? Там сигурно се събират плейбоите на господин Станишев. Емил се бил видял с тях. А защо да не се вижда? Да не говорим в собствения му хотел.

Като продължение се оказа престъпно ВМРО да се среща и коалира със студентски движения или други граждански организации, да уточнява и прецизира системата на предизборно поведение. Обидно грозни са упреците към Краси Каракачанов. Кой го казва? За подслушването знаем. Камерите не са отишли точно там случайно. Някой от нещо го е страх. Някой няма контрол там и се измъчва от това. Насочил е ентусиазма на разследващата журналистика.

Имаше професионален присмех от насочени репортери, че на събирането в зала "Арена Армеец" с Христо Стоичков имаше цигани. И че те нямали нищо общо с просветената млада вълна. Може пък някой да им е дал хлебче с кебапче!?

Но едно е сигурно влиятелният дипломат и световен политик, господин Месут Йълмаз, е човек имащ отношение към повдигнатите въпроси, докато нито един циганин от онова събиране не е свързан с тях. Най-много с някой сноп жица, или някоя и друга кокошкарска история да излезе.

Роденият в Истанбул господин Ахмет Месут Йълмаз няма да мине само с хлебче и кебапче. Иначе - Добре дошъл!

Финална забележка: Най-искрено се извинявам, ако съм засегнал някого на етническа основа! Повярвайте на "старото куче" - нищо лично към вас! Лични са ми въпросите и болката.