Уморил съм се да повтарям близо 20 години, но да го кажа още един път няма да ме убие.
Вчерашното решение на Дисциплинарната комисия сочи парична санкция за ЦСКА в общ размер на 5000 лева от гостуването на Ботев във Враца. Глобата е разпределена на две части: първата е 2000 лева за хвърляне на множество предмети, а втората е 3000 лева за нерегламентирано използване на пиротехнически средства.
От гледна точка на пиротехническите средства най-много в този план патят отборите с големи маси привърженици, които така и не желаят да се съобразят със забраната и правилата. А това носи сериозни щети на клубовете и отлични приходи за футболната централа. Тук в никакъв случай БФС не може да носи упреци, защото регламентът е ясен.
Къде обаче е алогизмът в този процес. Той е заключен в участието на полицията в състезанието. Клубовете се разплащат с държавния охранител и му се доверяват в организацията и обезпечаването на сигурността и спазването на реда. Следователно би било съвсем нормално адвокатите на клубовете да си потърсят платените за глоби пари от държавните органи на реда, на които е платено да не се допуска внасянето и използването на въпросните средства. Също те са отговорни, ако в секторите са налице предмети, които домакините на двубоите не са елиминирали и са създали предпоставки за подобни инциденти.
Ако поне веднъж клуб осъди полицията за несвършена работа по тази точка, то тя много по-стриктно ще локализира и неутрализира феновете, които са автори на деянията, водещи до тежки финансови санкции. Защото клубът ще си получи парите от полицията, а държавният охранител ще си възстанови пораженията от провинилите се. Да не говорим, че при по-остри и нецивилизовани прояви някои от феновете ще бъдат осъдени по Закона за футболното хулиганство и обстановката в секторите с ултраси ще придобие по-цивилизован вид.
И всичко това не е война с феновете, а и с останалите участници в състезанието. Това е призив за общи действия, а не за безметежно упражняване на професията от охранителна полиция. Нейните хора понякога са изключително демонстративни в контакта си с изгонени треньори или състезатели, но там, където е горещо, никакви ги няма. Разбира се, това съвсем не означава да се хвърлят с голи гърди в многохилядна маса с покачен до 200 пулс. Има достатъчно начини за реакция, без излишни емоции.
Поради това клубовете продължават да плащат грешни пари в касата на футболната централа. Размерът за някои от тях, с масова подкрепа и при гостуванията, варира между 150 000 и 200 000 лева на сезон. Тези средства не могат да бъдат компенсирани. А отговорностите са вменени само и единствено на клубовете.
Те все пак са спортни организации, а не секюрити структури.


