И аз бях расист!

На 24 януари 2012 година пуснах един "магистрален" коментар за расизма по повод лицемерния опит да бъде обесен вестник "7 дни спорт" заради заглавието: „Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки“. Вчера Нджонго Присо за пореден път постави темата и реших да пусна съвсем малък фрагмент от тогавашния си коментар и линк към пълния текст. Сигурен съм, че ще бъдем по-толерантни, ако знаем повече и сме живели повече. Светът отдавна е глобален.

Ще бъда пълен лицемер, ако ви кажа, че не съм бил расист.  Бях. Някога в България се обучаваха курсанти от африкански държави. Когато срещнех един от Мозамбик, винаги изпитвах порив да го уцеля в "десетката". И така няколко години. Вече бяхме четвърти курс. Събраха ни за едни полеви занятия точно с тези от Мозамбик. Ние осем със специална подготовка, те шест със специална подготовка.

Камионът тръгна, а в каросерията беше някак неловко. Ние не знаехме какво да направим, те не знаеха как ще ги приемем. Реших да го ударя на майтап с един от тях, който се беше алкохолизирал и го наказваха през ден пред строя от няколко хиляди курсанти. Те живнаха. Оказа се, че този, дето съм искал да набия, им е старши и вече има едно висше образование и е доста по-голям от нас. Научих още, че са си същите сиромаси като нас и нямат дори една "Арда" с филтър да си вземат. От дума на дума се сприятелихме. Бяхме осигурили телевизор и генератор, защото имаше приятелски мач Дания-България. Завихме ги с български знамена, пяха българския химн. Добри момчета. Тази една седмица ми обърна мисленето. Защото точно тези от Мозамбик просто имаха друг цвят на кожата. Нищо повече. Бяха много свестни момчета. И ние не ги превъзхождахме в нищо. Може би само по самочувствие...

За пълния текст на този коментар под заглавие "Лицемерието за две чернилки е седем дни спорт", кликнете ТУК.