Коментар за футбол

Публикувано на: 18.04.2013 08:43

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов-Полковника
Вчерашният ден ни даде прекрасна възможност да погледнем няколко аспекта, които на пръв поглед са стандартни, но огромна тайна и твърде често пропагандна грешка. Във фокус Левски, Локомотив (София), ЦСКА.

В мача за Купата на България между Левски и Локомотив видях толкова много, че се загрижих за новите колеги, които са изхарчили пари, за да се лицензират, като Агенти. Ако мислят да работят с играчи от родния шампионат. Както повечето.

Най-лесно е да заложа на Ристосков. Лесно беше и миналата седмица с Пастата. Показал несъществуващ картон на Том. Така беше. Но пък три дни преди това видях десет пъти по-несъществуващ за Манджукич срещу Ювентус в Шампионската лига. Работата е там, че Пастата и Ристосков повлияха на крайния резултат от двубоите.

И все пак. Във футболно отношение и двамата треньори вчера бяха подготвили това-онова, реагираха по свой начин по време на двубоя. Но футболният стандарт на двата отбора беше потресаващ. Силно непродаваем. С изключение на случаите, ако някой е препил с българска гроздова и по време на двубоя е спал.

В Левски бе налице най-добрият играч, привлечен в българския шампионат през зимата, а през втората част замириса на футбол заради Йовов. Оттам нататък си бе, меко казано, сълзи в очите. Заради критерия обикновено съм оценял някои флангови играчи по нивото на Дъстли Мюлдер. За да мога да дам оценка под или над средното холандско ниво. За съжаление, това холандско ниво е паднало толкова, че ще бъде конкурентно в този момент около Ботевград. Централната двойка...Левият бек...Вътрешните халфове. За протокола отбелязвам две-три страхотни идеи на младия Вутов и притеснението това момче да не бъде премазано от емоциите на прекомерните очаквания. В нападението споменахме Родригес. Той държи средно ниво на холандската дивизия. Мисля си, че Жоао Силва не бива да бъде отписван. Той е различен играч. За никакво игрово време има 8 гола в шампионата и купата. Левски бил платил много. Ами да не е платил. Но и следва да бъде търпелив. Без много напън се вижда, че е по-добър от някои "неземни" централни нападатели, извъртeни през състава на сините последните години. И показали единствено капацитет да валират тревата.

В Локомотив отчитам с удовлетворение Димитър Илиев. Най-накрая се намери треньор, който да види, че това момче е много по-ценно и става едва ли не незаменимо на позиция 2 в централната нападателна ос, а не на върха. Защото той има божествения дар фина техника за големите си габарити, да мисли сравнително бързо, да отиграва в сравнително подходящия момент, да намира сравнително добра позиция за финална атака и да бъде постоянна заплаха. След напускането му на Локомотив (Пловдив), това е първият случай, в който имам надежда, че този играч ще се върне на пътя на успеха.

На пътя на успеха от началото на пролетта е Александър Бранеков. Като изключим наказанието, той е като часовник и може би Любо Пенев е добре да погледне към него. Сигурен съм, че ако продължава така ще погледнат към него и отбори от по-подредени шампионати. Отбелязвам напредък при Александър Дюлгеров, най-добрите си игри прави Антонио Павлов, Пеев е постоянна величина и спирам.

Някой ще каже - не се прави на интересен - пропускаш сина си. Пропускам го чисто професионално. Бранимир е централен нападател от различен на използвания тип. С други физически (181 см, 73 кг) и спортно-технически характеристики. Позицията на външен халф винаги е била резервна за него, а с оглед обучението му, като крило той е далече от вратата и дълбоките влизания към бековете за подсигуряване разстрелват високата му скорост при контраатаки. Отборите с еталонни играчи по крилата не си позволяват това. Него не мога да го оценявам. Защото на тази позиция има да натрупва много, за да бъде оценяван. В малкото случаи, когато е излизал на опасна за противника позиция е било рефлекс, като на централен нападател, а не на крило.

Все пак малцина са треньорите, които са залагали и залагат на централни нападатели от такъв тип. Вярно е, че Милан не е загубил нищо от използването на Индзаги (181 см, 74 кг), Реал от Раул (180 см, 71 кг)а в момента Дортмунд от играта на Роберт Левандовски (181 см, 71 кг). Те са типични примери. Защото са обучавани именно на завършващи действия в пеналта, а не в надлъгването по фланга.

Става дума за така наречения условен рефлекс. Но това е една тема в българския професионален футбол, за която бих могъл да напиша книга. Защото доктор Андреев, моят преподавател и автор на учебника за медицинските училища по Физиология на висшата нервна дейност би извъртял огромни двойки на 90 процента от изкарващите си хляба с футбол наставници и трудно би ги допуснал на поправка. И би го направил, заради неизграждането и неподреждането в система на придобитите за професията футбол условни рефлекси. А за командите, сигналите (разбирай псувните) и всичко от този тип в крясъците по време на мач биха накарали доктор Андреев да премине към ново задълбочено изследване на вредните влияния в психопространството на българския футбол.

ЦСКА. Милен Радуканов бе категоричен вчера, че повечето юноши не стават и за мачове срещу Чавдар (Етрополе). А фенове и журналисти така бленуват те да довършат шампионата. Така поискаха и в Левски. Но Милен няма как да не бъде прав.

В София 99 процента от юношите в школите ходят и в нормални училища. Тренират както и когато могат. Срещат се на мачове. Те са извън всякакъв ритъм, така характерен за функционирането на западните футболни академии. Милен отбелязва, че тези, които не са тренирали с първия отбор издържат не повече от 20 минути. Точно така. Без да съм мерил съм сигурен в това. Защото именно заради спецификата на тяхното футболно обучение и обучението в училището няма как да са подготвили сърдечния си мускул за нормална работа около и над 70 минути. А футболната игра не е маратон. Тя е непланирана система от циклично физическо и постоянно психическо натоварване. Приемане, обработване и вземане на решения по сигнали, както от спортно-техническо, така и от друго, обикновено психическо и от различни посоки, естество. С други думи - футболът е наука, а не единствено махленска емоция. Тази наука се пише и днес, но е добре и да се чете. А още по-добре - да се изучи.

Иначе не става.

Изводът. За пореден път алармирам с тревога, че котерийните боричкания, бабаитстването в българския футбол, отказът от използването на научните достижения, отсъствието на условия за въвеждането на най-авангардните технологии за възстановяване и поддържане на спортната форма не водят напред. Цялата тази дълга тирада всъщнос е заключена в простичкото, но така сложно:  "Здрав дух, в здраво тяло".