Искам пътен лист!

Преди време бях направил коментар, в който констатирах, че може и да сме били всякакви в периода на нашето управление, но бяхме от ЦСКА и с управленския капацитет, който имахме бяхме подчинили денонощието си на ЦСКА в ущърб на семействата си, да не говорим за здравето.

Констатирах също, че постоянно съм имал резерви, към ходовете които правехме, към стила, към синхрона в екипа и т.н., и т.н.

Но никога не си позволихме да не знаем поне половин година по-рано кой играч ще бъде привлечен, защото друг "Х" ще бъде продаден или освободен. Били сме в критични моменти, но с хладнокръвие избирахме треньорите си. Подготвителните лагери бяха ясни минимум половин година по-рано, а съперниците за контролите, на 99 процента, известни два месеца преди това.

На пръв поглед рутинни дейности и ще бъде вярно.

За съжаление с днешна дата имаме следните обстоятелства:

1. Публикуваме благата вест за получен лиценз. Акт рутинен. В наше време никого не занимавахме с проблемите си с Министерството на отбраната. Просто работехме и стадионът винаги отговаряше на последните изисквания на УЕФА. Днес е като след последователно хвърляне на атомни и неутронни бомби. Стадионът е в руини, хората ги няма;

2. Селекцията е неясна. Вземат се свободни по правило, с някакви качества играчи. Не сме имали кой знае какви бюджети, но се стараехме да купуваме най-добрите. Костадин Видолов за 240 000 долара например от вътрешния пазар. Сума нечувана за родното първенство по това време;

3. Не е ясно кой ще бъде треньор днес, а подготовката стартира на 6 юни. Следващата седмица. Органите на управление сами моделират слухове, заинтересовани генерират всякакви, медиите объркани мултиплицират всичко. А това е хаос. Нито има медиен филтър, нито медиен генератор в клуба. Най-мълчаливите мълчаливци в историята. Защото никой не ги брои за живи, за нужни. Защото никой не го интересуват вкараните в разединение фенове. От техния глад за автентична информация;

4. Подготовката започва на 6 юни, а ЦСКА се колебаел къде да прави лагер - в Австрия или Холандия. Този подход е скандално непрофесионален. Но кой ли се учудва?

По наше време, докато изучим подводните течения на българския футбол вече бяхме записали две пети места в първенството. Направихме дубъл веднага след това. Доживяхме и най-големия вътрешен пробив. Отнесохме 8:0 в Ловеч. Литекс нямаше нищо общо. Заслугата бе на брутален простак, който изкарахме на светло. А започна да става и все по-брутално.

Европа разбираше всичко. Понасяхме ударите вътре, но дадохме на националния футбол едни невероятни играчи, които се прочуха по света и счупиха няколко рекорда. Остават завинаги със златни букви в аналите на футболната игра в България и света. Момчета от нашата тиха селекция. А за Бербатов един негов приятел с днешна дата ме беше попитал: "Е тази тояга откъде я намерихте? Къде изобщо виждаш в него нещо футболно..."

Когато стана невъзможно удържането на двустранната атака - си тръгнахме. Атакуваше ни тежко, с целия ресурс на държавата правителството на Иван Костов. Не последните измислиха акциите за пет кутии цигари. Атакуваха ни и тези вътрешни хора, за които е спорт да продадат душите си.Иначе подписващи се под гриф "Легенди". Тръгнахме си, за да не пречим на ЦСКА. Но с това си наше разбиране ние се превърнахме в съучастници на последвалите събития след приватизацията на клубовете. Ние също сме виновни, макар да можем да си въртим ключа и да обвиняваме облъчената ударна група от фенове, повярвала на некадърно изписаните съчинения за светло бъдеще тогава.

Някога водени от усещането за дълг и отговорност се оттеглихме в условия на убийствена финансова адекватност и възможности. В условия на положителна тенденция да привлечем и Гриша Ганчев. Това вече никой в държавната власт не можеше да ни прости, още по-малко да допусне.

Ето защо, след пет години очевадна управленска неадекватност е добре "Титан" да преосмисли своето място в ЦСКА. Времената са различни. Клубът е частна собственост, не като по наше време. Но макар и частен, той е част от общественото съзнание и бит. А те могат да бъдат почистени с добра хигиена на остатъчния морал. Желанията за десетки милиони срещу собственост са умъртвяващи бъдещето на институцията. Едва ли има чак такава полза да припомням, че една стока струва толкова, за колкото може да бъде продадена.

Златното покритие на ЦСКА отдавна е изтрито. Безчестието от подхода към последния кръг на първенството счупи "царската корона" на убийците на гиганти. Така пишеха за ЦСКА англичаните, списание "Уърлд сокър".

Време е! Време е да се сложи край на мъката и безпътието. Време за пътен лист на гробокопачите...