Убивай българския футбол с мирис на супа от свинска глава...

До следващата емоция и с участието на господин Фурнаджиев по любимата тема на вицето - ЦСКА, да кажем това-онова за разклатените патерици на българския футбол, представен пред света от националните гарнитури.

 

Неотдавна въпросният вицепрезидент на БФС заключи, че работата в клубовете е на много ниско ниво, докато централата си върши работата и поради това националните гарнитури просперират. Оставяме настрани елементарния алогизъм на съждението. Играчите идват от същите клубове. Оставяме го настрани. Няма да се занимаваме и с представителния отбор. Клубовете са други, треньорът от друго тесто. Да погледнем в основата.

 

 

Без съмнение през последните две години БФС отдели много сериозни средства за контролни мачове и лагери на националните гарнитури. Направи всичко, за да има сработване и максимална спортно-техническа изява. Има сравнително стройна система за наблюдение на играчите и тяхното селектиране.

 

Радостта и ентусиазмът обаче са лимитирани. Защото идва ред на резултатите и ниво, което след 2008 година насам е като преодоляване на групите в Шампионската лига от български клуб. Елитните квалификации.

 

Страхотно е, че юношите до 17 години (родени 1996 година) играха елитна квалификация през март. В група с Германия и Украйна отдавна нямаме шанс за финал. Оказа се, че самата Германия няма.

 

Април и май ни ентусиазира с авторитетен трофей на новата формация до 17 години от следващия набор. Момчетата, водени от Петър Пенчев, спечелиха приятелски турнир на УЕФА ,в Пловдив, в авторитетната компания на Турция, Грузия и Кипър. Същият отбор тръгна с много надежда за две контроли с Португалия, но отнесе два студени душа. Сериозно ошамарване. В единия мач с 1:5, в другия с 0:3.

 

Нов порив с победа от 13:0 срещу Казахстан на старта на приятелски турнир в Азърбайджан и прибиране на знамената със загуби от САЩ - 0:2 и 2:3 от Уругвай.

 

Турнирът в Азърбайджан бе белязан и от странната педагогика и отношения на това ниво. Преди първия мач срещу Казахстан на момчетата са раздадени екипите, а на капитана на отбора Димитър Митов - лентата. Идва заповед до селекционера да вземе капитанската лента от Митов и да я връчи на Божидар Краев. Митов е "старшията" на този отбор от създаването му. Още при първото международно участие на селекцията на изключително силния турнир в Москва, миналото лято, Митов бе определен за №1 в състезанието. Той е и единствен от възрастта, който вече изигра и елитна квалификация с по-големите от набор 1996 година в Германия. Наборите му тепърва ще влизат в боя. Но така наредил административния началник, шеф на една треньорска комисия, без да има лиценз, но с висока позиция. Не искам да си мисля, че удрят момчето, защото е от Академия "Христо Стоичков", макар на 22 юни да лети за Чарлтън, който вече подписа договор с него. От друга страна, като погледнеш, когато прякорът ти е супа от свинска глава, то едва ли може да се очаква кой знае какво. Говоря за ръководителя.

 

Преди години изпитах на гърба си своеволията на тези същите административни воеводи. Но тагава ставаше дума за собствения ми син и мълчах две години. И сигурно щях да си мълча, ако не скъсаха "дигата" и не излях мътните води. На тези хора ще кажа две неща. Първо - да броят от тук нататък най-много пет години. Правя залог, че 16-годишният днес Митов, ще пази във Висшата лига на Англия, дори и с отнета лента, дори умишлено унизен пред целия отбор. И много по-важното, което е добре да се знае - господа, никога не забравяйте, че съм ви виждал наведени. Вие мен не сте. Ако заради сина си мълчах, то заради талантливите ни деца ще хапя до кръв, до кокал. Добре е да го запомните, защото аз няма да го забравя. И вече сте цел.

 

Паралелно с пораженията и палячовщината в Азърбайджан стартира погрома на елитната квалификация в Португалия на старшата възраст. Селекцията до 19 не вкара нито един гол. Вярно има един в актива, но той е автогол на съперника. 0:7 от Португалия, 0:5 от Дания, 1:2 от Чехия. Дори след мача срещу чехите официалният сайт на БФС излезе с потресаващо заглавие: "Юношите изпуснаха Чехия във финала на елитния кръг".

 

Не е виновен Владо Стоянов. Селекционерът заведе най-доброто. Включително играчи с опит в А група. Но какво значи една А група днес!?

 

 

Първата е в постоянната намеса в работата на треньорите и безпардонните своеволия на ненаиграли се за слава хора на пенсионна възраст и с пенсионни разбирания за организацията и същността на играта.

 

Втората е свързана с националния ни манталитет. Повиквателните в националните гарнитури елиминират земното притегляне на неходещите толкова редовно на училище младежи. От време на време някоя и друга публикация ги праща къде ли не и само стой, гледай и се чуди какво да направиш. Ако пък направят и включваяне за първите си отбори...Ще си задам стария въпрос - колко български младежи през последните 10 години са били не само обект на някакъв медиен или реален интерес и колко от тях са успели? Колко са преминали границата на бозата за друго ниво на обучение? Да не говорим за някои, които са разкарвани, като мечки из континента, само защото бащите са с добри портфейли.

 

Третата причина е много, ама много важна. Цитирам дебютиралия за младежкия национален отбор срещу Андора български американец Вилян Бижев от Ливърпул: "Скоростта на играта в Англия и Германия е малко по-бърза." Малко ли? Това момче е усетило очевадното в мачове срещу Андора и след две тренировки. А какво остава срещу реални съперници. Не само комуникациите промениха скоростта. Няма кой да ни чака повече. 

 

Самовлюбени ръководители, непрофесионален манталитет, при изискуем такъв от една възраст нагоре, работа със скорост на претоварен Москвич. Какво да очакваме? Любо и момчетата от представителния отбор да ни върнат САЩ-94? На какво отгоре!?