Клоунът е уморен!

Публикувано на: 15.06.2013 09:04

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов - Полковника

Вчера си позволих едно закачливо съждение за ЦСКА. Докато се упражняваха в коментар върху написаното традиционните приятели и традиционните хейтъри, стартира порномаратонът на най-високо държавно ниво. Шегувал съм се пиперливо с господин Батков, заради неговите неудобства в пловдивските жита. Заради американските шпиони, които е преследвал. В качеството си на старшина-школник от Военното контраразузнаване.

След вчера се извинявам на господин Батков! Той е Джеймс Бонд. Не. Щирлиц. Дори знаменитият разузнавач Николай Кузнецов.

За каква лустрация ми говорите? А и аз ви придаквам, като стане дума за ЦСКА, че стари муцуни, като мен е добре да стоят настрани...

Ако младите ще бъдат, като пълничкото момче, оглавило незнайно защо ДАНС - Благодаря! По добре е да се връщат старците.

Съжалявам! Не мога да ви кажа нищо умно, още по-малко свежо. Един мой приятел от Враца - бай Цецо Цветков, вчера написа, че за по-малко от две седмици минаха 100 дни...

Клоунът е уморен. Не съм сигурен, че ще мога да се пошегувам или да воювам днес. Омерзен съм. Ефрейтор стана генерал и шеф на разузнаването - Димо Гяуров. Цар стана републикански Министър-председател. Пожарникар стана Главен секретар и да те пази Господ след това. Шофьор стана Министър на вътрешните работи. 11 митрополити се оказаха офицери, а някои старши, от Държавна сигурност. Милите наследници на Тато...

Ето ви по-добре един евър грийн текст на Живко Колев:

Превива циркът кръглия си гръб

щом клоунът танцува неуморно,

но външността излята във калъп

разпада се във тясната гримьорна.

На масата е другото лице -

разтегнато от смях, наивно бяло,

а истинското в двете му ръце -

пред матовото тройно огледало.

Припев:

Клоунът след чаша чай

си тръгва, тръгва уморен.

Изгубва се в прегръдката на мрака...

Клоунът сега е пак

съвсем, съвсем обикновен -

до утре, до утре, до утре -

до утре вечер в другия спектакъл.

...

Ла ла лей ла ла ла лей ла ла лей ла...

Той пак е сам, говори без слова

с предметите от своята окръжност.

Бе писал някой нещо за това,

че клоунът винаги е тъжен.

Макар че не на всеки този свят

безценното предимство е донесъл

изкуството да бъде вечно млад

и през сълзи дори да бъде весел,