Седмицата на ЦСКА или бира за Бог да прости

Публикувано на: 08.07.2013 09:39

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
 Започна "страстната седмица". За ЦСКА. Преди около месец група хора опекоха блат за атрактивна торта, но точно, когато трябваше някой да сложи черешката, отнякъде се изля шкембе чорба върху глазурата.
 
Опциите не са много. 
 
Едната е ЦСКА да продължи с лъжата. Да се умъртвява не само клуба, но и неговата огромна общност. Да бъде заложник на политически, икономически и лични интереси. Когато Ицо Стоичков се хвана на хорото с цялата си енергия, един бивш по алеите на "Армията" се самопредложи за правилен ръководител, чрез мой приятел. Друг бивш направи смешка чрез медийни манипулации. Та тогава в шегичка по телефона направихме прогноза кой ще бъде следващият. Прогнозирах един и познах на 1000 процента. Ден по-късно съветваше по телевизията, днес иска клуба. Налице е афиширана любов. Но е невъзможно да се отмие тежкото съмнение за политическо и друго миниране на емоциите на привържениците. Същите, които противно на многохилядната маса от всекидневните протести видя истински враг в конкретно лице - последният голям сатрап на армейския клуб. Впрочем, този сатрап и в момента е спасител на собствениците на ЦСКА. Защото обира общественото недоволство и буферира заслужен линч, заради лъжа и некадърност.
 
Вторият вариант е стартираният и следван, преди да се появи групата на "неуловимите спасители". А именно - днес излиза регистрацията на ЦСКА 1923. Купува се клуб с приемливо икономическо състояние, "тунингова се", "чипосва се мотора" и състезанието започва. Законно. Ицо се връща и насочва победната си енергия само и единствено към върха. Спортния връх. ЦСКА излиза от оковите на политически заложник и както в едни по-добри времена заема мястото си на национален футболен (и не само) флагман. Всичко друго - престъпни схеми, или престъпна некадърност, остават отговорност на хората извън спортната част. Не е правилно да се твърди, че ЦСКА извършва нещо нередно. Извършват го тези, които по силата на безобразните времена придобиха по безобразен начин клуба и го използваха за низ от престъпни безобразия. ЦСКА е на България! Време е да се скъса с ролята му на индулгенция и най-безметежния начин за легитимиране и съответно - капитализиране на заеманата позиция.
 
За да има чист ЦСКА тези, които го засипаха с боклук и пляка следва да помолят младите и кадърни юристи на клуба да довършат започнатото. Дори да не желаят да се разплатят с тях. Доколкото познавам манталитета на трите момчета, то те ще го направят. Не заради невзета заплата или хонорар, а заради ЦСКА. Така както години наред ги спасяваха по съдилищата у нас и по белия свят. И трябва да го направят днес. Утре управниците да докладват чист ЦСКА и да се извинят на Ицо Стоичков за всичко, което му сториха. За мутренските въртележки, на които го качваха.
 
Вчерашният ден разкри и ефекта на безобразния мързел и наглост. Почти нямаше човек от "червената общност", който да не е попържал архитект Петър Диков, заради отказа му да се строи на "Армията". Аз не съм изключение. Главният архитект на София обаче вчера поясни ясно, че никой никога не е забранявал построяването на нов стадион. Просто трябва да се подготвят документите и да се спази процедурата.
 
В тази връзка е добре да се знае, че един чист ЦСКА, буквално в рамките на дни, ще има зад гърба си готов инвеститор за стадиона. Не говорим за окачена фасада ала "Манчестър Юнайтед"...А за построяването на абсолютно нов в рамките на сега съществуващата "чаша", но с мини вариант на "Алианц Арена" в Мюнхен. Хората чакат. Тук вече не говоря наизуст. Лично съм разговарял с един от оторизираните представители на компанията. Тежката артилерия на компанията ще пристигне у нас на 15 юли. Обратната опция е тази инвестиция да изтече другаде. Така както преди 15 години безплатната осветителна система на "Филипс" не акостира на "Армията", защото група овластени идиоти попречиха това да се случи. С днешна дата е нелепо да се твърди, че ако ЦСКА 1923 купи друго дружество ще загуби историята и стадиона си. Сегашният клуб нито е някакъв притежател на цялата история, нито притежава стадиона. 
 
В средата на седмицата тримата от ЦСКА 1923 ще имат среща със сегашния премиер. Той е поел ангажимент да им помогне. На Пенев, Никодимов, Йорданов. На ЦСКА. Нека тези, които имат желание да обявяват край на спортната дейност на съществуващото ЦСКА се замислят бързо в качеството на какви ще се срещат трите легенди с началника на държавата. И да направят един път нещо обмислено и добро. Чрез умните и образовани в ЦСКА, а не с безочието и наглостта на базираните на стадиона криминални елементи.
 
Третият вариант е ЦСКА да получи инжекция. Евтаназия. Милиони ще страдат. Но ние обичаме да страдаме. Защото страданието не ни убива веднага. Революционерите са малко. Често единици. Те умират бързо,  по правило млади. 1000 посрещнахме Ицо, 1000 се разходиха до БФС, по-малко от 1000 пяха убедено "химни" за Бойко Борисов и вонята на боклука. 1000 се пробваха да вдигнат въстание след 5 века робство. Твърде малко е. Една евтаназия ще свърши работа. Ще остане "отборът на народа", а народът ще страда. Затворен в себе си, зад собствения си дувар. А онези 1000 ще бъдат "айдучор", така както са били онези 200 на войводата, тръгнали да мрат за онези зад дувара.
 
Къдравите мисли за възкресяващата любов в аматьорските лиги са несериозни, манипулативни и вождистки. Или дори - инфантилни. 
 
Следващата седмица (на 16 юли) старите рокаджии ще отбележат на по бира една година от кончината на великия Джон Лорд. Само от мъдрите ходове днес и точно днес, зависи дали ЦСКА ще остане в "камарата на лордовете" или старите рокаджии ще налеят по още една и ще отсипят на пръстта, преди да отпият.
 
За Бог да прости!