Вземам повод от разпространената новина, че Владо Гаджев ще бъде пратен при юношите. Нищо ново. Преди време българският Коловати гледа видео по осем часа. Можем да унижаваме. Правим го със страст.
Но истината е, че от професионална гледна точка се надявах Наско Сираков да дойде в Левски с ново настроение и "хватки", за да предизвика другите и футболът да отблъсне, да отскочи от тинестото дъно.
Вече не е рецидив. Вече е правило. Аксиома. Клубовете спряха да търсят бойци, те искат послушници. Убеден съм, че и други видяха, че в Павлодар сините имаха директор, но нямаха лидер на терена. Пелето опитваше, Пелето е добър играч и приятел, но той няма харизма.
Вчера видяхме едни плахи момчета в ЦСКА. Притеснени. Те мислеха повече за това какво ще каже треньорът след мача, а не как да изпълнят поставените от треньора задачи за мача. И кой всъщност бе лидерът?
В софийския Локомотив, където има доста интересна селекция, ръководните фактори си позволяват да наричат остриетата си мухи. Треньорите да крещят, като на паша, но не и да дават позитивни сигнали.
В Славия феновете решиха да набият играч по време на мач. При шампионите от Лудогорец показаха български дивотии в мига, в който Гъргоров реши да търси друга стъпка в кариерата си. В пълна сила мачкането се отнася за всички водещи и недотам водещи клубове.
Три обстоятелства не ми дават мира.
Най-прясното е от Англия. В Лондон. Играчът бърка. Треньорът му подвиква: "Нямаше късмет, сине! Продължавай, ти можеш!". Нито за секунда не си позволява да изкрещи, да изпсува, да го унижи. И още. Вкарват гол на неговия отбор, след явна грешка на вратаря. Треньорът: "Не се притеснявай, сине! Имаха късмет! Ти си отличен!" Отново позитивен сигнал, за да помогне и да се опита да извади максимума от своите момчета. Въпрос на познаване на човешката и спортна психика и владеене на най-основните правила на психологията. А за да има познаване, следва да има подготовка.
Второто обстоятелство е свързано с финалите на световното през 1994 година. Станаха почти 20 години. По-младите няма как да знаят, че тогава спортната библия "Гадзета делло спорт" в цяло фолио обясняваше на света, че Димитър Пенев е най-големият психолог на световното. И бяха прави. Две седмици след световните финали и само преди два дни си говорих с Пената именно за това поколение. "Ти представяш ли си да взема да им казвам на Ицо, на Насо, на Любо какво да правят. Ей, ама те много големи. А и ти играят по Барселона, Валенсия, Насо и Боби тартори, та тартори. С други трябва да си треньор. А с други приятел. Как само въртеха играта Лечков и Балъка. Ама те тогава не бяха, като сега. По-чувствителни, по деликатни. Защо да ги овиквам", казваше ми тогава Пената, каза ми го и преди два дни в присъствието на Джони Велинов. "Те сега много крещят, Пепи, по играчите, мачкат ги. Не ги оставят да играят. Така не се прави. Не им помагат", каза ми Пената онзи ден. И е така. Как да му дойде самочувствието на голям боец и да не се сгъне пред "расовите магарета" от Централна Азия например!? Та играчът не е имал възможност да го направи на тренировка дори.
Третото обстоятелство, може би е най-просташкото в общ план, но пък показателно. Младите не, но Насо и другите от нашето поколение помнят 1985 година. Ами ако в двата отбора нямаше огън играчи, то щеше ли Емил Спасов да скочи да души Коце Янчев, щеше ли в отговор хлапакът Христо Стоичков да иде и да си пробва лявото кроше върху Спасов, щеше ли Боби да иде да забие плесник на съдията, покойният бате Мечо(Ахмед) Яшаров (б.а.- тогава Аспарух Ясенов)...Щяхте ли всички вие да се сбиете след мача и да направите куп поразии, заради които вместо ЦСКА и Левски се родиха Средец и Витоша!?
Вие бяхте и сте чешити. Едни го отнесохте до живот, други за месеци. Но се запазихте. За да изригнете през 90-те при нова среда. Всички до един.
Е, защо не си спомните това и да започнете да култивирате характерите на вашите момчета? Защо ги унижавате? Футболът е битка. Футболните клубове следва да моделират гладиатори, а не монахини за близкия метох.
Спрете! Всеки чешит, който може и да играе мъжки футбол ви е нужен. Времената са други. Има много предизвикателства. Но вие самите не бяхте и не сте светци. Никой не е. Приемете го.
Икономиката няма да даде скоро самочувствие на нацията. Но футболът има привилегия. Само от него зависи дали ще я използва. Както и хората в него.
