В началото на седемдесетте легендарният Кирил Ракаров бе написал книга под заглавие "С червената фланелка". Прекрасна и много позитивна творба. Редактирана блестящо от моя някогашен Заместник-главен редактор в "Народна армия" - полковник Борис Христов. Това вероятно е единствената книга в живота ми, в която не съм прочел лоша дума за някого. Само с добро. Но Ракаров беше инженер. Той беше различен от другите, простоватите момчета на онова време. Но и беше от легендарната армия на Крум Милев-Чичето.
Онези на Чичето са децата на Коньовица. Бедни, голи, боси. Децата на каруцарите на София. Без образование и без култура. И сигурно заради това целуваха до последно ръка на Крум Милев и му стояха мирно. Е, имаше и кибритлии, първични до глупост, като Манол Манолов-Симулията, идолът на Гунди - Панайот Панайотов-Гацо, впрочем кумец на Симулията и още някои.
Правя препратка, защото животът ми даде изключителния шанс да се докосна, да се познавам и да битувам с тези хора. С някои, като вратаря на първия ни отбор шампион - Стефан Геренски - Рибата, често споделях любовта към планината, обикновено в събота.
Онези може и да са станали 10 пъти шампиони, може да са направили какво ли не, но следващите поколения ги удрят в земята. Те вече не са съвсем голи и боси. Изобщо не са гладни. Стигат и далеко. През 60-те за малко да играят във финал за шампионите на Европа. Поколение - епопея.
Но точно там се късат много силно нишките на човешките отношения. Десетилетия перчене и кой е по-, по-, най-.
В треньорската професия Никодимов взе аванс на помощника си Пенев. Стратега от Мировяне удари всички в земята с шопски инат, шопска хитрост и много футболен интелект години по-късно. Никодимов се пробва с мутрите - опари се. Тяхното съперничество и перчене задуши другите. Те си позволяваха не само надменност, но и глуповато поведение към своя капитан от онова време, брилянтния Никола Цанев. Казваха му уж уважително "капитане", а се държаха с него, като с цървул, както би обобщил Ицо. Този същият бачо Кольо, който единствен може да бъде сравняван с поета на футбола Димитър Якимов. И също толкова деликатен, като Митата. Същият толкова благ Никола Цанев, който ни се усмихваше дори от ковчега си. Факт. Този Цанев бе по-добър приятел с един от Славия, а не толкова със своите. Александър Шаламанов - Шами. Шами е чепат боянчанин, но ненатрапчив човек. И велик спортист. Никола Цанев е бил шампион-боксьор и страхотен хокеист. Шами шампион и участник на Зимни олимпийски игри в ските. Но колко от вас знаят, че Шами е в идеалния отбор на Световното първенство в Англия през 1966-а?
Хора, като Шами и Цанев нямаха и нямат шанс. Светът изисква да си брутален или паркетен. Не търпи средно положение.
И така десетки години наред полюсите в ЦСКА са Димитър Пенев - Аспарух Никодимов. Който не понася единия, прави партия с другия.
Ето защо не се чудете, че в момента Паро твори всекидневни, често убийствено безмислени, изказвания. Да не мислите, че атакува само Стойчо Младенов в името и доброто на ЦСКА? Не, не. Точно си помисли, че си е отвоювал престола и научи, че каквото и да става Пенев остава. Това вече няма как да го прости. Факт е, че Стойчо се сети за него и го извади от пенсионен унес. Но като се е събудил, нека го разберат поне.
Такива са те. Особено онази генерация от втората половина на 60-те и първата на 70-те на миналия век. Ще ти говори миналата седмица, че Кировски бил Ван Бастен, сега вече ще премълчи по темата, защото хем е замесен в привличането му, хем онзи никога не е бил нещо повече от това, което е. Някои, които не са със статут на легенди, го знаят от години. Не от една седмица.
Днес пък Мболи бил убийство за младежкия национал Господинов. Кой направи оценката? И още нещо - момчето е младежки национал, колкото аз щатен диригент на Виенската опера. При Евтимов и Китанов, да не говорим какво идва още. Дано бъде. Но е грозно личната болка да бъде безмилостна и пошла атака срещу всичко и всички. Да, оставиха Пенев. А сега - война. Тогава кое ви събра в съдружие за ЦСКА 1923? Мания за величие или ясно съзнание за прегръдка с Радомир?
Мечтаех, ако доживея по-спокойно време, да напиша книга, в която да опиша всички, с които ме срещна футболът. И като бате Киро Ракаров, вечна му памет, само с доброто.
Днес обаче, времената съвсем не са спокойни. Вече имало и ОФ. С услужливото съдействие на съвременните майстори на бързата интрига...
