Остатъчните ми клетки в сиво така калцираха, че загубих способност да реагирам. Добре, че ходих до автомивката, та от студената вода под налягане ли, от химикалите ли, се посъвзех.
Не минавам за компетентен по темата "Локомотив", независимо, че там се състезава по-малкият ми син. Но виж за "мама Славия", както се изразява уважаемият доктор Мишо Илиев ще кажа това онова.
Според автора столицата няма капацитета да има 4 отбора в елита. Не мога да знам от какви географски координати идва творецът, но залагам анатомична част от половинвековното си тяло, че той не е от Югозападна София. И няма как да знае, че малко или много, Славия е един от съвсем пък малкото клубове с автентична публика.
Да оставим публиката настрана. Славия е един от едва 3-4 клуба у нас, които са развили собствената си база до ниво, което превръща детско-юношеската школа на белите в най-голямата столична такава. Славия е единственият клуб, който се обърна с лице към младите специалисти, излизащи от Национална спортна академия и в момента има безупречно работещ екип, с прекрасни резултати при децата. Просто отличници. И в спорта и в училище. И доколкото живея в Овча купел твърдя, че Славия е любим и уважаван футболен клуб в квартала, където не мога да твърдя, че червени и сини сме мнозинство.
Да примем хипотезата, че от прекрасните момчета в ДЮШ на Славия нито един не стане голям играч, то Славия и Венци Стефанов могат да са щастливи и горди, че са дали на България научени на трудности, а не на "боцкне" граждани. Обгрижвани, обличани, възпитавани.
Поне 10 години от живота ми минаха по старите игрища на стадион "Славия", покрай синовете ми и поне още толкова преди това. Знам отлично какво беше преди и какво се случва сега на комплекс "Стоян Коцев". Преди да се посяга към клавиатурата е добре да се обиколят няколко поне училища от Руски паметник на Юг и да се разбере какво се случва. Или поне бира да се пие наоколо и да се види колко дечица бързат по екипчета, след училище, към своята тренировка със своите млади и обичани треньори. Все пак офисът на въпросния сайт е съвсем наблизо. Пеша се ходи дори. Съвсем на гърба на офиса е 2-ро училище, на 5-7 минути 142-ро, гимназия "Свети Методий" и т.н., и т.н.
Когато се съветва Стефанов и Гигов да си пренасочат средствата към Велико Търново например, е добре да не се прекроява географията. Търново дори в един период бе част от Ловешка област. Близо е. Защото се сещам и там за един отбор, който хич го няма с публиката. Не говоря за емблематичните фенове от стадион "Ивайло", разбира се.
На автора, освен това препоръчвам да задълбае и в историята, и в съвремието. Славия е едва третият столичен клуб, а може би и в България, който има симпатизанти на територията на цялата страна и особено сериозни по брой в сиромашката Северозападна България.
За Локомотив нека някой друг да каже, но с отбора създаден край Руски паметник - малко по-кротко! Непознаването не може да бъде оправдание. Този клуб продължава да се развива. Той не е 100-годишен спомен.
И само един пример за посоката на управление. С парите от трансфера на Чавдар Янков в Хановер, футболен клуб Славия построи сегашния тренировъчен комплекс "Стоян Коцев" и купи нов автобус на представителния отбор. По технологични характеристики комплексът няма аналог у нас. С очите си видях какво се направи. Ходех всеки ден и се радвах непринудено заедно с Венци Стефанов. Ей това никой не може да отнеме на "мама Славия" и никой няма право да пресмята какъв и е "кяра".
Още по-малко някой би могъл да закрие този жалон на футболната игра в България! Самата мисъл за това е толкова тъжна и пошла. Рецидив!
