Само магьосниците имат вълшебни пръчици изпод ръкавите си. Да, критиците са прави, Стойчо Младенов не е магьосникът на ЦСКА. Той застана пред всички нас, които знаем "дереджето” на клуба, с ония искрени очи и оня пощурял от яд поглед и каза: "Стига с тая злоба” и си призна "Все още не сме отбор”. Какво друго да каже, от всички страни в "червената” зала се чуват шепотите на духовете: "Пак оправдания”. И никой не си показа лицето. Но да се върнем на златната пръчица.
Стойчо, въпреки че не е магьосник, има едно долапче. Там си скри коза. Григор Долапчиев – запомнете това име. На един отбор му е нужна искрата. А на полумъртвия ЦСКА му бе нужен един красив гол, една победа, един талант. Е, още е нешлифован,ама той и Стоичков игра така в Харманли, преди да покори 5 континента. За Долапчиев статистиката говори – това хилаво дете вкарва гол на всеки 28 минути. Постижение, за което батко му Бербатов може да му завижда от престоя си в ЦСКА. Юношата демонстрира убийствена ефективност пред гола. Бербатов вкарва 37 гола за ЦСКА в 65 мача и печели един трофей - Купата на България през 1999 година. Това прави по един гол на всеки 158 минути.
Числата така пронизват съзнанието, както той го направи с ония бомбен шут срещу Берое. 19-годишният централен нападател е престоял на терена във всички свои официални срещи за ЦСКА (за първенство и купа) общо 111 минути, като в тях има 4 гола. 4-те гола на Долапчиев са реализирани срещу Чавдар Етрополе (за купата), Локо София, Берое и Нефтохимик. Забележително е само едно - във всеки един от тези двубои той се появяваше на терена като резерва. Но да не използваме клишетата за "златната резерва”. Стойчо е прав за едно – психиката на младите. И пак за тая гледна точка търпи критика, защото Долапчиев май не е от ония "звезди” и завършени таланти, както ги наричат на „Армията”, като Карачанаков. Да, цитирах име. Ама е безумно да си професионалист и егоист едновременно, та дори и когато отборът ти води с 3:0 срещу Нефтохимик.
Долапчиев има и 3 попадения в контролите през това лято - срещу Светкавица, Славия и Витоша Бистрица. В проверките Гришо, както галено го нарича "червена” България, се разписва на всеки 44 минути. Любопитно е да се отбележи и друго. Всичките 7 гола, които е отбелязал Долапчиев (4 в официални мачове и 3 в контроли), са в последните 25 минути на мачовете. Явно змията изчаква жертвата си да глътне въздух, преди да я убие.
И пак статистика - Антон Карачанаков не е отбелязвал гол за първенство от 506 минути или в 8 поредни мача. За последно крилото се разписа за победата с 3:0 над Ботев Враца на 15 септември 2012 г., като вкара в 81-ата минута. А сега играе като първолак. По-късно Антон получи тежка контузия във вечното дерби с Левски, която го извади от игра до края на сезона. Той е крайно неефективен в дефанзивен план, не е комбинативен и не отговаря на една от основните характеристики за флангови състезател - да умее да пробива по крилото. Карачанаков обаче има един голям плюс - ударите от дистанция. Ама футболът не ще само ахмашката, иска да я търсиш тая топка, да я галиш, а Григор го може. Вярно те и двамата са на различни позиции, различен тип хора, различен манталитет, дух и сърце, Ей за това единият беше в прегръдките на феновете след първата победа за сезона над Нефтохимик. Познайте кой. Запомнете това име – Григор Долапчиев. Колкото и да му пазим психиката, първо трябва да се сетим как се каляваше стоманата на "Армията” с юношите Стоичков, Пенев, Петрови, Бербатов, ... – с издрани колена, с озлобени очи, с хъс за победа. Колкото и който да се опитваше да ги мачка. А и Пената не ги е галил с перце. Или ще стават мъже, или не са за ЦСКА.
