Лудогорец игра задоволително срещу Базел снощи, на моменти. Но се сбогува с мечтата да намери място в групите на Шампионската лига. Загубата с 2:4 в София слага край на приказката. Въпреки поражението, в клуба са доволни. Най-вече босът Кирил Домусчиев. Той изрази голямото си щастие, че повече от 15 000 фенове са подкрепили тима му от трибуните на "Васил Левски". Втълпява ни се, че едва ли не България е припознала Лудогорец като своя отбор.
Каква всъщност е истината? Горчива. За клуба от Делиормана и бизнесмена, който създаде явлението Крейзи Форест. И тя е ясна не от вчера - всичко може да се купи, че дори и фенове. Нали се сещате, че доста от тези в Борисовата вчера не стават и лягат с мисълта за настоящия шампион в "А" група? Купуват се, но не истински, не пламенни, не такива, които ще те подкрепят заради тръпката в сърцето, заради идеята, каузата. Футболът е за публиката. Снощи Лудогорец я имаше. Да, така е, няма спор. Но само като бройка. Не и като страст, сила, фанатизъм, ако щете.
Именно в такива мачове - епични, изключително важни, един отбор е нищо без въпросните фенове, дори да разполага с 20 равностойни играчи, с купища пари, със стойностен треньор. Атмосферата е от първостепенна роля, безграничната любов и направо смазваща лудост от трибуните. Защото публиката наистина е футболист №12 за даден тим, колкото и клиширано да звучи.
Тези хора, които бяха на трибуните снощи, заслужават уважение. Поне част от тях. Но нямат манталитет, нямат страст, нямат фенската първичност. Просто не са привърженици, които грабват съперника, които превръщат стадиона във врящ котел. Не са феновете на ЦСКА и Левски, не са Сектор Г и Сектор Б. Сигурен съм, ако този отбор на Лудогорец носеше червени фланелки с три звезди над емблемата, при 2:1 в тяхна полза агитката сама щеше да удържи преднината срещу Базел. Същото се отнася, ако Марселиньо и компания бяха пременени в синьо. А сега, точно в най-важния момент, привържениците на Разград сякаш не знаеха как да се държат, какво точно да направят, за да помогнат. С епизодични викове "Има ли лудогорциии?", "Лудогорец, победааа!", "Българи юнаци" и свитата от Сектор Г забавна песничка за Памела Андерсън, просто не става. Не става! Домусчиев също го разбира, колкото и да говори за "страхотната" и "невероятна" публика на "зелените". Дори мачът да бе в Разград, все тая. Че даже по-лошо - феновете щяха да отстъпват по брой на тези повече от 15 000, а подкрепата да си остане същата.
Далеч съм от мисълта да нападам хората в Делиормана за начина, по който обичат и подкрепят отбора си. Те си знаят най-добре, те избират. Но истината е една и на черното бяло не можеш да кажеш. Ще я повторя - агитките на ЦСКА и Левски нямаше да позволят преднина 2:1 срещу Базел да се превърне в загуба 2:4.
Защото са те - Сектор Г и Сектор Б! Фенове и пари не играят на терена? Пълни глупости! Точно те са факторите.


