Защо публиката на ЦСКА има претенции?

Приех "Добро утро!" и "Добър ден!" от много непознати и познати с поздрави от старшията на ЦСКА. Саркастични и злобни.

Доколкото от понеделник ще се развъртят творческите секири, реших да кажа няколко думи.

Всеки от своята камбанария може да прави изводи, да гради мнение и отношение към старши треньора на ЦСКА. Исторически факт е, че с него сме имали остри противоречия и несъгласия. Факт е, че единият му син ме подминава, като пътен знак, включително днес, без дори да кимне за поздрав. Само защото никога не съм казвал на черното бяло, включително за него и поведението му.

Но ние със Стойчо Младенов-Старши и Младши сме със стиснати ръце. Защото ние тримата със сигурност сме от ЦСКА.

Като споменах камбанарията, то моята е от автентичния червен храм. Работил съм със Стойчо Младенов още от първите му дни, след завръщането от Португалия, като помощник на Георги Василев. Били сме къде ли не заедно. Дори до Япония сме стигали заради футбола и ЦСКА.

Правил съм лагери на Стойчо Младенов и ЦСКА в България и зад граница. Ето защо мога да отделя личните симпатии и антипатии от професионалния ангажимент, възможности и перспектива. Младенов е изключителен работохолик, но не на празен ход. Той увлича. При него дисциплината е свирепа. И тя не е фелдфебелска, а дисциплина на пълководец. Увлича. Той винаги е съумявал да увлича. И да постига резултати. Без предположения дали такива са изобщо възможни. Те са неизбежни.

Младенов бил комисионер. Нямам преки, дори косвени доказателства за това. Някога сме се спречквали именно заради играчи. Но пък винаги съм се питал сър Алекс Фъргюсън за едната дъвка ли е работил!? И тези, които стрелят с "мокрите фишеци" дали изобщо имат представа за какъв бизнес иде реч. Или е компетенция по подразбиране!?

В точно толкова голяма степен нуждата от подкрепа имат и тези, които се хванаха да спасяват ЦСКА от смъртоносната турболенция.

Известно е, възможните различни основни опции преди петдесетина дни бяха две. Едната да се купи Нефтохимик (това съвсем не бе измишльотина), или да се направи някаква форма на сливане с Радомир. Първата, при затворени очи на футболната администрация би оставила ЦСКА в А група, втората в така симпатичното ниво на третия ешалон. Разбира се, изкупуването на Нефтохомик бе възможна от гледна точка на закона операция и силно рискова от гледна точка на реакцията на УЕФА, дори при затворени очи на БФС. Радомирската - не ми се коментира.

Тръгна се по трети път. Това са хората, които пряко и активно поеха отговорността. И аз ще ги подкрепям, заради смелостта. Те са тези, които намериха или извадиха едни спешни пари, за да се продължи напред. Те, не аз, Иван, Петкан или умниците по газети и форуми. Просто, защото лозето не иска молитва. Намериха и извадиха толкова за месец, че ако има кой да го прави във волейболния клуб, то ЦСКА до три години ще бъде европейски шампион. И те го правят, въпреки непрекъснатия приятелски и неприятелски огън.

Бивши служители от времето на Титан на практика не спират. Всеки Божи ден. Като цяло ги разбирам. Защото невинаги е въпрос на пропуснати ползи, когато те боли за ЦСКА.Трябва да си работил за клуба, да си дишал всеки ден въздуха на парка с кафявите и черни катерички, за да си наясно напълно какво ги мъчи тези хора. И аз бях същият, когато Любо Пенев смени Илия Павлов. Идваше ми да убивам. Илия ме спря простичко с: "Недей така, нали сме от ЦСКА!". Направи го за кратко. Защото не спрях и предизвиках ново Общо събрание с подписка, за да потърся реванш и стопиране на процеса на съсипване. Закъснението бе огромно. На събранието за осем минути мен и доста по-влиятелни от мен, ни изключиха от клуба за "уронване престижа на ЦСКА". Гласуваха срещу нас дори тези "смели легенди", които бяха подписали подписката за връщане на Илия. Същите, които ни занимават със собственото си "величие" и днес. В яда си, една колежка, чийто живот бе преминал в ЦСКА до този момент от дете, не издържа на каменните ни лица и на висок глас ни нарече "п.тки". Защото не реагираме бурно и ясно на хлъзгавите маринчевци, никодимовци и техните "бойни другари". И ние, като предните ги подреждахме. Един за президент, друг за директор. Тези същите хора.

Ето защо разбирам повечето за реакцията им, но не я споделям. Защото имам опит. Защото вече съм го живял. И защото знам, че след като премине горчилката, истинските в червено, ще започнат да работят отново за клуба. Защото него напук ще го има.

Хората, които днес носят отговорността имат нужда дори само от морална подкрепа, ако друга за повечето е невъзможна. Защото тяхната поява преди петдесетина дни накара отново публиката да има претенции. Към треньори, играчи, организация и управление. Хипотезата за оздравителна година е задача за бавноразвиващи се. Тя не може да се свързва с амбициите и възможностите на Стойчо Младенов, както и със знанията и възможностите на менажиращия клуба екип. Те съвсем не са аматьори. И това е ясно.

Претенциите на публиката раждат мечти. А мечтите на червената публика винаги са големи. Тя никога не е била в комфорт само поради факта, че вечният опонент е по-зле при целия мащаб на разнопосочна подкрепа и логистично равновесие. Мечтите на тази публика преминават неизбежно националните граници.

А за да оживеят мечтите, тези които могат да им дадат живот следва да бъдат пазени  и подпомагани. Не обиждани и заклеймявани.

Защото и без мен, и вас, от понеделник голямата брадва ще се развърти отново. Цистерната с помия вече е заредена. Хубавците от "чистотата" са хванали шланговете и чакат приказ за развъртане на крана и обливане.

Нека всеки сам си избере позицията. Ще осъждам преднамереното злепоставяне на ЦСКА, но не мога да накарам никого насила да застане до мен в строя.

А аз съм от страната на "Армията".