Искрено и лично за "Народна армия"

Разговор с приятел през вчерашния ден и предстоящият мач на ЦСКА с Ботев върнаха в мен една стара тема. Тя хем е обща, хем е лична. И реших да я споделя. Викам си - щом обичани от медиите играчи всеки ден си показват задниците във Фейсбук, защо аз да не споделя нещо лично. А вие си кажете мнението. Също искрено и лично. Ако ви е интересно.

Та става дума за т.нар. стадион "Българска армия". Вчера срещнах случайно приятел от старата ни гвардия и хвърлихме назад няколко спомена от "Народна армия" и някои знакови събития от края на 70-те и началото на 80-те на миналия век. По онова време безусловно най-големите маси привърженици на ЦСКА по време на големите мачове бяха от врачанско и пловдивско. Много често бяхме заедно.

Иде мач срещу Ботев. Уважаемата публика на "канарчетата" ще си иде в сектора за гости. Но на трибуните ще бъде и една от най-големите групи привърженици - тази на Торсида Пловдив. Една от знаковите сред ултрасите на армейците.

Така е било, така е и така ще бъде. ЦСКА е национален клуб и ЦСКА е на народа. Допускам, че този същият народ е бил сериозно зает да оре и гради, и не е имал време да се включи в неподправената революционност в един софийски квартал, където пеели: "Левски, Дубчек, Свобода!" (б.а. - има и обратна версия, че скандиранията са били: "Сталин, Тито, Димитров!", но кой да ти каже). А и повечето не са се родили в дантели и не са били толкова смели сърца мислено. Да не говорим за бойка подкрепа на унгарците срещу дулата.  Затова днес не се и държат, като правоверни македонски историци.

През 1989 година пристигнах във вестник "Народна армия", след спечелен конкурс. Няколко петилетки бях ходил на стадион "Народна армия", за да гледам изявите на Централния спортен клуб на армията. След ноември 89-а стана сложно. Стоеше въпроса за директно затриване на клуба, други по-гъвкави завъртяха идеята да се казва "Атлантик", та да е по-мил на Атлантическия съюз. Пак военна работа, но вместо да сочиш с дулото напред, се навеждаш и чакаш изненада отзад.

Работата беше там, че се реализираха някои шумни трансфери в Европа, ЦСКА стана отново шампион, наби Ювентус и т.н. За първите 3-4 години сатрапите стигнаха само до преименуване на вестник "Народна армия" - стана "Българска армия" и стадион "Народна армия" - стана "Българска армия". ЦСКА пък се сдоби с една некадърно изрисувана емблема.

Вече имаме силно освежен ген. Огромна вълна от млади хора, за които това едва ли е важно. В мен обаче остана горчилката. Защото елиминирането на "народна" някак отмени вечния народен характер на българската войска и по подразбиране на нейния Централен спортен клуб на армията.

Традицията неизбежно е народна, без задължителни фойерверки и претенции за народната любов и спорни прилагателни към името на отбора. Типичен пример - "отборът на народа".

Не знам. Дали пък няма да е хубаво да си върнем народното име "Народна армия"!? Откъдето и да го погледнеш и армията, и клубът - народни...

Точно днес едва ли това е темата на клуба и неговите проблеми. Но пък темата е искрена и лична...