Минаха първите 7 кръга на шампионата и преди останалите 31 вече имаме доста метериал за анализ.
Очаквано всички загубиха точки, още по-очаквано някои от по-приказливите затихнаха с претенциите за първа 7-ца в класирането, други се промъкват към целта със здрави нерви и концентрация. Отборите започнаха да оформят облик и тепърва ще правят още по-качествени игри, други тепърва ще разберат, че полусезонът не е с 15 кръга. А някои вече го усетиха.
За този първи етап от дългата битка без съмнение ЦСКА бе най-интересният. Постоянно във фокус, постоянно под натиск, но и все по-интересна величина, която тепърва ще показва мощ срещу вече обърканите си съперници. В градежа на отбора Стойчо Младенов има волята да наложи и в шести и седми кръг вече да оформи една желязна ос по вертикалата на полевите играчи. И тя бе изградена от трима бивши капитани - Валентин Илиев, Тодор Янчев и Емил Гъргоров. Чужденците и българите, млади или възрастни, през тази година ще се опират на тях в изявите си. Те са тези, които ще водят. Те са лидери. Доказани за отбора, влиятелни в съблекалнята.
Този видим баланс при червените неизбежно ще доведе до победи и силни игри, защото сглобеният набързо отбор вече показа характер и всички ще се съобразяват и ще прекланят глава пред него. Толкова стабилна и значима българска ос няма в нито един отбор от А група. Без значение финансовия комфорт или амбиции.
Много симпатично в този план изглеждат отборите на Черно море и Локомотив Пловдив. Те също имат ярко изразени български лидери в отделните линии. При моряците централният защитник Александров, Георги Илиев и Георги Божилов също изграждат много стабилна и постоянна ос. Към тях бих добавил отличният на вратата Китанов и десният бек Сашо Александров. В добавка и все по-интересно представящият се Бекир Расим.
При смърфовете в защита има много стабилен триъгълник между централните защитници и вратаря. Данчо Господинов, Крачунов и Тунчев. Момчета с авторитетен опит, някои от тях с чувствителен международен. В добавка неуморимият "дядо" Здравко Лазаров и Мартин Камбуров. Не може да е изненада, че отборът на Сашо Станков е четвърти, само на две точки от първите.
Първи е Литекс. Не е толкова трудно да се забележи, че отборът при Христо Стоичков игра много по-интересно миналия шампионат и че Литекс през този е с много хаотична характеристика с опити за излъчване на лидер. Бодуров. Национал е, но в никакъв случай той няма характеристиките, още по-малко харизмата на Валентин Илиев, Тунчев, Александров...Литекс с футболни средства трудно би могъл да удържи в тройката в сегашния си вид.
Лудогорец. Шампионите имат 4 важни български опорни точки. Владо Стоянов, Дяков, Златински и Иван Стоянов. В последния мач се разбра, че Иван Стоянов е ключ за успеха на отбора, а не част от списъка с играчи. 700 хиляди евро играха вместо него във Варна, но Сашко от софийския квартал Люлин не позволи на скъпо струващият младеж да мръдне. В допълнение Лудогорец усети и тежестта на новите обстоятелства. Да стартираш в евротурнирите и шампионата през юли.
Ботев Пловдив също влезе в низходяща спирала, заради дългия сезон. Неслучайно Мъри Стоилов изобщо не се замисли да даде седмица почвика на момчетата си, с изключение на националите, които ще се изтощят докрай.
При "канарчетата" не е преобладаващо българска, но опорната ос също е видима и разпознаваема. Прекрасен Адам Станковяк на вратата, малко тромава, но работлива централна двойка - Спрокел, Грънчаров, опорен с характер - Галчев, работлив Огнянов, креативни Неделев и Ромарио. Няма онази ярка и светеща ос на ЦСКА, няма такива тежки лидери, но е интересна конфигурация. Трудно ще и бъде да се бори за титла в този вид, но знае ли човек!?
Левски започва да излиза от хаоса, но Левски все още не показва характер. Ако страхът не е черта на характера, разбира се. Йоканович видимо си знае работата и не се направи на голям срещу Любимец в името на успеха. Но Йоканович ще изгори, ако продължава да говори честно. На "Герена" не харесват това. Както видимо не се харесва на Гари Родригес, че вече не е единственият. Че се обръща внимание на силния характер в центъра - Владимир Гаджев и че Генков има особен статут. За нещастие на чужденеца, в отбора се завърна и Макриев. Фокусът вече е другаде, героите изглежда - също.
Славия набира скорост. Славия по традиция има стабилен вратар, този сезон дори повече от един. Живко Желев без съмнение при всички технически забележки е лидер на отбора и му придава нужния характер. Има колеги с възможности около себе си. В халфовата линия се завръща Попара, Галин Иванов е постоянен напред. Славия може да изненада само себе си. Всички са наясно, че е е в традицията на белите да показват колебание, когато най не очакваш.
Берое е в развитие. Берое е в баланс. Със сигурност няма този ярък рисунък от емблематични опорни точки, но успя да излъчи национал, при това нападател. Венци Христов го заслужава, така както Берое място в челото, заради отличната работа на треньорския щаб и симпатичната игра.
Локомотив София е с все по-ужасен вид. Няма баланс, няма облик. Заради грешки срещу Славия бе отнета капитанската лента на Александър Бранеков. Силно недалновиден ход. Не само защото Бранеков изнесе една отлична пролет и бе един от главните пълководци по пътя към оцеляването. Бранеков е лидер. Новият капитан Маркиньос не е лидер. Той може да бъде част от групичка, но не и лидер. Това, че е вкарал два-три гола не го прави такъв, още по-малко прави от опорен халф централен нападател. Маркиньос обикновено е в синхрон с Том по бразилска линия, но отборът не печели от безконечното им мачкане на топката и липса на стил. Много лош образ, убийствен дисбаланс и тревожна перспектива за навършилия 84 години софийски клуб.
Пирин Гоце Делчев не подлежи на коментар. Една година в А група, симпатична игра и вече поход към Б група. Ще бъде много трудно на Костадин Ангелов. Но работата с потънали е негова специалност.
Новаците. Нефтохимик не изненада, движи се в рамките на прогнозата. Има някои интересни изпълнители, но е отбор без облик и характер.
Любимец. Приятна изненада за всички, но пък Любимец още миналата година по правило биеше елитните отбори в контролите. Трудно е да се повярва, че ще издържи на напрежението, но е тим с много приличен баланс и нужните изпълнители за това. Допускам, че отборът ще направи и някои корекции. Може би Любимец е клуб, който трябва да помисли за собствената си роля. Очевидно е, че съумяват да преценят отлично силите си и да посторят идея върху това. Вероятно този клуб е едно много добро място за някои състезатели в преходна възраст, където да доизградят и да бъдат привлечени при по-големите с цялата полза за столицата на дините от Югоизточна България.
