Но много от тези хора са безкрайно далече от офицерските пагони. Пагони, заради които другите гледаха парче небе 20 години по гарнизони и гарнизончета, а не премии и всенародна любов.
Днес един от тях отново нападна в Топспорт. Аспарух Никодимов. Обвини старши треньорът на ЦСКА, че е пиявица и че е довел нови 10 чужденци. За пореден път една махленска крамола за радост на онези, които ако ако бяха "Газпром" нямаше да спонсорират в Парка на свободата.
Сега ще кажа нещо, което ама никак не е професионално. Но вонята от помията става трудно търпима и заради едни десетки хиляди от заплати има хора, които са готови на всичко. ЦСКА отдавна не ги интересува. А бъдещето му съвсем.
Това което ще кажа е.
След първите тренировки в Етрополе Христо Стоичков разбра точно на какво са го насадили. Всички тези скаути, ръководени от Никодимов. Само контролата със Светкавица бе достатъчна легендарният българин да разбере, че финансовото състояние на клуба е най-малкият проблем пред който се е изправил и че доведените му петнадесеторазредни играчи така ще го изцапат, че до края на живота си няма да може да отмие резила. Не мога да знам от колко неща разбира Стоичков, но от футбол със сигурност.
Ето защо Христо започна спешно да търси попълнения. Свърза се със свои колеги и приятели, включително с Барселона. Помощникът му Петко Петков зденонощно гледаше и анализираше играчи. По мои канали се обърнах за съдействие към Ювентус. Само заради Ицо хората откликнаха на секундата. Бе повече от ясно, че с наличните сили опасността от изпадане е кристално оформена.
Христо прояви характер и удари по масата. Каза баста. И всички останаха объркани. Поединично пресмятаха колко ще загубят, а не дали в целия водевил бяха въвлекли най-великия български футболист, а и най-великия български клуб.
Именно тогава се роди хода с Радомир и именно тогава списъкът на въпросните скаути щеше да проработи. Нека те кажат защо точно тези играчи и какви ангажименти са поемали. И пред кого.
Тук трябва да отбележим извънредно позитивната роля, която изигра тогава Георги Илиев-Майкъла. Може да беше всякакъв, може да си е правил всякакви сметки, но се усети след Кировски, че влиза във филм, чийто сценарий не е чел. И отказа да подписва каквито и да било договори с играчи, докато не дойдат нови собственици и не се уточни управлението.
Гарантирам на Никодимов, че чужденците нямаше да бъдат по-малко от днешните. Както му гарантирам, че нямаше да струват по-малко, като фонд работна заплата. Вярно, за някои хората бяха готови да поемат и сами възнагражденията.
Много е лесно отстрани да се говорят общи приказки, а друг да носи отговорност.
Това, което казвам е нищожна част. Защото винаги съм бил на мнение, че "кухнята" на клуба е свещена. Но няма как хората да знаят какъв огън бяха подпалили под Ицо и с дребни хитринки се опитваха да го изпекат на чеверме. Е, не им се получи. И сега не им връзва. Дори не ги допускат да въртят поне кола на чевермето.
И накрая. На кое ръководство търси отговорност Никодимов? На това, което не му е плащало петхилядната пенсионерска месечна заплата или на тези, които не позволиха номерът с Радомир да мине? Да не говорим, че от 24 години за добро или лошо времената са други, а от 14 клубовете са търговски дружества и такива като него могат да се изказват по футболни въпроси, но не и да търсят сметка на когото и да било за управление, инвестиции и т.н. Всъщност, сега има възможност. Натрупали са му се едни 30-35 000 лева. Да ги превърне в акции. Ще придобие незабавно право да търси сметка и такива, като мен ще мълчат.
Но дотогава - такива като мен ще приемат, че е налице тактическа обстановка с пряк обстрел от противника. Знаете ли във военното дело кое е най-важно тогава?
Да стреляш. В името на ЦСКА - няма да спра да го правя.
Някой ще попита с какво право. Истината е, че едни са дали талант и здраве за името и авторитета на ЦСКА. Аз и един малък екип за 4 години - над 12 000 000 долара. С ниски заплати и без комисионни. Не ниски, а смешни заплати. Без премии, дори когато шофьорът на автобуса получаваше процент от тях. Някой трябва и да работи.
Няма да спра да стрелям, докато не видя примирие и единство.
Но за ръкостискане са нужни най-малкото две страни. Засега едната ръка виси във въздуха...
Някой ще попита с какво право. Истината е, че едни са дали талант и здраве за името и авторитета на ЦСКА. Аз и един малък екип за 4 години - над 12 000 000 долара. С ниски заплати и без комисионни. Не ниски, а смешни заплати. Без премии, дори когато шофьорът на автобуса получаваше процент от тях. Някой трябва и да работи.
Няма да спра да стрелям, докато не видя примирие и единство.
Но за ръкостискане са нужни най-малкото две страни. Засега едната ръка виси във въздуха...
