Датата завинаги ще остане не само в нощните полюции на беззъбите контрапротестиращи с червени знаменца от Михайловградско-Врачанския регион, но и в сърцата на всички „армейци”, защото отбелязва първата титла на ЦСКА, завоювана в годината на създаването на клуба.
Всички знаем историята за бедните момчета от западните квартали на София, прекарали нощта преди сблъсъка с галениците на всяка власт на импровизирани легла във Военния клуб, за да може след това Нако Чакмаков да разпори мрежата на Соколов така, както след това стотици пъти ще правят Колев, Жеков, Якимов, Стоичков и Нюанджи.
Нека обаче за момент си представим малко по-различно развитие на нещата. Ами ако преди да загасят лампите в залата беше влязъл Замората заедно със сина си и бе обявил на момчетата, че на другия ден вместо тях срещу подуянци ще играят група португалски интербригадисти?
Дали щеше да ги има безбройните титли и медали, купи и спомени, мечти и гордост, надежди и победи, които отличават ЦСКА от геренско-ловешко-делиорманския миманс? Едва ли. Защото основата на клуба от „Борисовата градина” се крие именно в шампионското рождение. Не в измисления от беззъбите алкохолици от „Женския пазар” указ на партията-майка, или в перфидните мозъци на идеолозите на българосъветската дружба.
Айнщайн не се е превърнал в гений с учене, Леонардо не е нарисувал Мона Лиза след множество безуспешни опити, самият Исус не е станал Бог със старание - такъв се е родил. Както се раждаш шампион. На девети септември 48-а и оставаш шампион завинаги.
Оставям ви за домашно да проверите кой клуб у нас печели първата си титла близо 20 години след като е създаден. И давам жокер - това са същите онези, които говорят за еднодневки, измислени отбори и държави и се присмиват на липсата на традиции. Няколко медала по милиционерска линия и няколко изковани от ударните бригади на ВИС-2 победи над ЦСКА с Виторио Павлов в състава в средата на 90-те не са традиция.
Чакмаков, Симолията, Божков, Найденов - това е традиция. Е, и Дости, Бозго, Ржевски и Мурзоев - също.
