От времената, в които България обичаше всички спортове, си спомняме знаменития национаолен отбор на Куба по бокс. По това време селекциите на легендарният треньор Алсидес Сагара, който имам изключителната чест да познавам лично, бяха нещо като Бразилия във футбола. Почти невъзможна "летва".
В същата тази формация, в началото на 57 кг, а по-късно на 60, имаше един прекрасен боксьор, който на практика беше диктатор на ринга през втората половина на 70-те и първата на 80-те на миналия век. Роденият в Гуантанамо Анхел Херера Вера. Херера, както го познаваше светът, на практика не се интересуваше от защита. Той излизаше и побеждаваше, често с нок-аут.
Но по същото това време, в бъгарската селекция имаше боксьор, като Цачо Андрейковски от ЦСКА, който никога не доближи дори нивото на кубинеца. Но на два пъти на "Странджата" Цачо просто го преби с контраигра. Не просто го победи, а направо го преби. Едни велики спомени.
Тези спомени бяха заспали до снощи. Играчът на Малта Едуард Херера ги събуди в квалификацията срещу България. Ние винаги сме носили някаква глуповата надменност, дори в периоди дефинирани единствено, като "на гол тумбак чифте пищови". За футбола на Малта ние сме вероятно нещо, като ударния батальон на Сагара. Но види се, все ще се намери някой Цачо Андрековски, който да вкара прав директно в носа, кроше или ъперкът в брадата и да ти се завърти земното кълбо, докато си удряш главата на ринга.
Любо направи отбор от играчи с осреднени качества. И е добре тези момчета да остават в концентрация докрай и да не срамят именития си селекционер. Защото това, което направи на няколко пъти малтийският Хрера с българския защитен вал, начинът по който се подигра с половин отбор при гола, е поредният тревожен знак, че ние имаме генно заложени ментални проблеми.
А Едуард Херера няма претенции да го познават. Вече е 27-годишен. Играл е само и единствено на средиземноморския остров. Втори сезон е в Биркиркара, третият във временното класиране на Малта. Той не играе в големи и богати лиги, не играе в Лига Европа, като някои български отбори дори. Но разликата беше в негова полза.
Взехме победата в квалификацията, но болката от ударите в носа остана. Тези, позволили си лигава игра момчета, е добре да се извинят на треньора и да не мигат, когато им говори. Защото са там заради него и мечтаят за световно. Преди него и за треньори и медии, те просто бяха - ами такъв ни е матириалът. Изборът е техен.
