Във връзка със 100-годишнината на Славия ще наградят славни спортисти и футболисти. Ще го направи Софийска община, ще го напарви и Президентът.
Славистите най-добре си знаят славистките въпроси и славистките мотиви да внасят предложения за награди на високо ниво, но пък има сред останалите хора такива, които се стараят паметта да е жива.
В съобщение днес става ясно, че уважаемият Димитър Ларгов ще бъде награден с орден "Стара планина". Най-високо отличие в републиката, пък било то и втора степен. Пак в същото съобщение се разбира, че Александър Шаламанов-Шами ще получи орден "За заслуги", по информация на "Труд".
Всъщност, такъв орден няма, има медал. Орден със сходно значение е орден "За гражданска заслуга", но по дефиниция той няма как да се отнесе към Шаламанов, а именно: "С орден "За гражданска заслуга" се награждават български граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за принос и заслуги за отбраната, сигурността и обществения ред в Република България. Орденът има две степени - първа и втора, с бяла лента с българския национален трибагреник."
Изглежда говорим за медал, който в йерархията на даржавния глава е осми по важност.
И именно тук ми е проблемът. Приемам го лично, заради непреходно преклонение. Защото ако си тих и ненатрапчив, просто те забравят. Типичен пример във футбола е Димитър Якимов.
Но когато говорим за Александър Шаламанов, то ние отваряме тема за един от най-големите футболисти и спортисти в света. Тотален световен уникат. Това, което казвам не се отнася до уважаемия адвокат Димиткър Ларгов - голям футболист и ръководител и по никакъв начин не оспорвам, че човекът заслужава наградата си. Говоря само за Шами.
И нека поне с думи поднесем своето признание към огромния герой на България и българския спорт Александър Шаламанов. Шами е пъвият, който изкачва името на България на несънувано световно ниво във футбола. Той е в идеалната единадесеторка на световните финали в Англия през 1966 година на поста десен бек. Не знам колко хора от новите поколения могат да си представят какво означава това в условията на "Студена война" между Изтока и Запада, в условията на идеологически антагонизъм и омраза. Играчът от малката и незначителна от гледна точка на Великите сили държавица.
И де да беше само това. Шами е световен уникат, защото е шампион на България в ските, а през 1960 година участва, като скиор на Зимните олимпийски игри в Скуо Вали - САЩ.
За разлика от другите легендарни слависти, които никога не са били, то Шами е и шампион на България във футбола. С отбора на ЦСКА, където е година и половина, но не успява да се наложи в онзи чудовищен отбор на червените от петдесетте и началото на шесдесетте години на миналия век.
Със Славия е трикратен носител на Купата, вицешампион, петкратен бронзов медалист на България.Полуфиналист със Славия в турнира за Купата на носителите на национални купи на УЕФА.Играе на финалите на свметовните първенства в Англия - 1966-а и Мексико - 1970-а.
Два пъти Шаламанов е Футболист №1 на България - през 1963-а и 1966 година. Два пъти е обявен за Спортсмен №1 на България - каква награда само.
Но както и друг път съм казвал Шами боянчанинът не се натрапва. Има нещо общо между него и Димитър Якимов. Огромни. Нестожими. Но не нахални.
На 70 години някой се сети да връчи на Якимов купа за цялостен принос на церемония на "Футболист на годината", без някога да са му признавали №1. Макар, че за феновете отдавна е със статут на светец. Шами е на 72. На него ще връчат някакъв медал. Чувам, че бил много популярен за рождени дни.
Дълбоко се съмнявам, че Президентът знае кой кой е в тази "розетка". Него отдавна съм го отписал за спорта. Но тези, които предлагат, още повече онези, които внасят пред Президента са длъжни да знаят.
Защото се сещам за хора, които взеха най-високия степен на "Стара планина", а зад граница не ги познават дори роднините им. А Шами е най-високата топка по достижения и признания през първите 40 следвоенни години.
