Но отдавна изпитвам гняв към комерсиализирания морал, което откъдето и да го погледнете вече не е етична норма.
Много хора от големите градове са виждали клошари около кофите. Виждали са млади циганки с едва проходили сополиви мъничета. Сигурен съм че сред тях има деца с капацитета на професори, велики музиканти, актьори, икономисти и политици. Но тяхната среда е една кофа за боклук. Да, те имат сетива, но толкова. Рано или късно свършват под "гумите на някой самосвал".
Сходна е ситуацията с младата генерация и от другите етноси в състава на нацията. Тя познава отлично банкнотите и по правило не знае абсолютно нищо за отпечатаните образи върху тях. Нито български, нито чужди. Това е цялата култура и морал. И край.
Очаквам в следващите 24 часа да се разгърнат и прикритите мрежи на вонящата кампания срещу ЦСКА. Със страстта помела цялата ни 1300-годишна история.
Важно е разрушението. И злорадата надежда тези там да не са дълго там. А че зад вратата няма никой е една толкова нищожна подробност.
Важно е да се обърне колата. А след това ще се обясни колко много били пътищата наоколо.
Много ми се иска да призова всички млади хора да спрат за миг и да се замислят. Да се запитат кой каква я върши. И защо го прави. Да се опитат да не ги манипулират. Да опитат.
Страхувам се обаче, че 90 процента отдавна са в позицията на малкото циганче до кофата за боклук. Удобни за манипулиране, удобни за провокиране.
Вече е проблем, че почти всички могат да си пуснат компютър и имат такъв. Зомбирането не е опасност. А тежък и много често нелечим процес. Далеч по-опасен от СПИН.
А ей това вече ми носи болка и страдание. Тежък блус.
