Има два класически номера във футболното разузнаване преди първия съдийски сигнал и след последния.
Преди първият можеш да видиш точно в каква формация ще играе отборът, който те интересува, защото инстинктивно се подрежда в схема.
В нашият случай е интересен вторият. Какво правят играчите след мач. По това, което се случва между тях можеш да съдиш за настроението и отношенията в съблекалнята. Да разбереш дали ще играеш срещу отбор или срещу сбор от егоисти.
И така - отзад напред. След победата над Литекс играчите на ЦСКА вдигнаха победно ръце, поздравиха се, поздравиха и публиката. Не беше кой знае какво, не бе класиране за полуфинал в евротурнирите, но пък имаше голямо напрежение.
Любимец. Тук няма коментар. Разликата бе в мащаб отсечката между земята и небето. Както и се полага. Проблясъците не се броят. Първият мач от началото, в който контролът бе задушаващ съперника. При това с половин физическо и психическо усилие през втората част.
Но след мача отново се видя сигнала за отличната съблекалня. Момчетата се прегръщаха вече не с емоцията на победителите, а с рутината на преминалите минно поле бойци.
Последните два кръга дадоха много отговори. На тези които задаваха отговори. А именно, че ако си футболна академия, то ще се оглеждаш за всеки талант. Но ако си боен авангард са ти нужни "командоси".
В ЦСКА е налице една линия, на която обърнахме внимание преди няколко кръга и за която прогнозирахме, че ще се окаже ключ за възхода на армейците. Днес можем да отчетем - да, оказахме се прави. Това линията на капитаните Валентин Илиев, Тодор Янчев и Емил Гъргоров.
Трябва да си изключително злонамерен, за да не признаеш, че разликата в мача ЦСКА-Литекс бе направена от почти безупречните Тодор Янчев и Емил Гъргоров. Нещо повече, трудно някой би се сетил за толкова сърцата дефанзивна игра на Бадема в цялата му кариера. Тошко е сякаш на 25.
И тук идва ред да се изкажат адмирациите за работата на Роко Перота. Младият кондиционен специалист просто доказа, че го очаква огромно бъдеще в професията. Може я. От случаен сбор играчи, той успя да вдигне и управлява спортната форма така, че днес вече армейците не се замислят да се захващат с дълбока преса още от първата минута. Остава Фо-Поаре, но той не е толкова далече от истината. И ако в началото Джаксън Менди, поради добрата си подготовка, бе като Неманя Видич, то днес се вижда без усилие баланса.
Остава да се напипа финалния ритъм. Да се "усетят" момчетата в отбора. Започва да се получава.
Преди няколко дни казаха, че един друг отбор се заредил с бира на бензиностанция и купонясвал в автобуса на път за София. Били момчетата - пили. Все пак, бира, а не бърбан.
Всеки си има подход. Този с бирата е знаков за тимовете от германската Оберлига.
