Сутрешни размисли на червения алкохолик

Публикувано на: 04.10.2013 10:37

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Като първи алкохолик на държавата се прибрах в малките часове и погледнах какво се е творило по белия свят тази сутрин. И гледам при нас препечатка на интервю с Калоян Стоянов от сайт, който не е потърсен случайно. Той е част от нездравата кампания срещу ЦСКА от юли насам. Страдащ от дъното на творческата си душа от поредното възкръсване от пепелта на великия армейски клуб.
 
Вземам отново думата обаче не заради пиянската си лирика. Вземам я, защото чета някаква героика и приключения, която няма нищо общо с истината. Все пак бях там и не обърнах толкова внимание, че Калоян нещо се обясняваше на висок тон по телефона и се оплакваше, че не го пускат да си паркира колата на алеята на стадиона. Точно по това време с "нападналия" го млад търговски директор на ЦСКА Румен Вътков и едно техническо лице правехме замервания за построяването на една от шатрите. Не останах с впечатлението, че Румен е нападал някого, както и обратното. Но оказва се, че било голяма драма. Все пак  бях улисан и може да съм изпуснал нещо от вълненията. Ето защо ще се доверя на написаното и ще направя няколко реплики:
 
1. С Румен Вътков се запознах покрай старта на организацията на "ЦСКА октобер фест". Напомня ми с нещо на мен самия отпреди години, само дето трябва да се усмихва по-често. 29-годишен, образован именно в областта, в която работи и най-важното - приема ЦСКА като лична кауза. Ето заради това, този млад човек ще има моята подкрепа от скромния ми капацитет. Да той не е лекоатлет или боксьор, той е преди всичко умен;
 
2. Като главен алкохолик на републиката бих искал да изкажа своята благодарност на ЦСКА, че ни даде възможност да съберем всички пияници на София и България и да си правим кефа, докато други търсят място за паркиране;
 
3. Изказвам благодарност на Калоян Стоянов за съвета да използваме танцьорки, но това вече е направено и е част от 10-дневната програма. Дори ще си сменят дрехите по няколко пъти. Единствено няма да поставяме пилони, защото някоя танцьорка може да пострада;
 
4. Що се отнася до техническата загриженост за терена и неговия дренаж и че събирането на пияници ще съсипе направеното от Димитър Борисов и Иво Иванов, то всичко е наред. Те са направили и съградили толкова малко в този клуб, че всяко разрушение може да се счита за незначително. Друг е въпросът, че Калоян Стоянов е спец по темата, колкото Ахмед Доган е хидроинженер. Между нас казано, между две пиянски вечери сме правили консултации с хора, които са преди всичко архитекти и строителни специалисти, преди да са спортисти или фенове. Неслучайно Сашо Чакмаков обясни на публиката, че "ЦСКА завинаги" има готовност да влезе и да стартира веднага след феста. Умните ще схванат, че има някакво взаимодействие на водената от мен и моите приятели армия пияници и другите. Дори в тази посока обещавам изненада в края на феста;
 
5. Влизането на хора с автентично отношение и загриженост към ЦСКА, финализирането на икономическата рамка и влизането на реални собственици неизбежно ще извади някои паразити извън играта в този клуб завинаги. И ще могат само пред непредизвикано озлобени "творци" да правят икономически прогнози. Колкото и това да е особено тежко занимание и за него да се изисква по-голям обем на "сървъра";
 
6. А ако има някой, който иска да сподели с пияниците грижата ЦСКА да го има завинаги, така както "Сигнал" ги е грижа и ще свирят в студеното време, то нека заповядат. Да се видим, да обменим мисли, да помогнем. "Циркове" винаги можем да направим.  Но около 50 човека стъпват на терена и започват да действат. Впрочем, вече действат здраво.

7. Напълно разбирам атаката към феста. Все пак сме българи и си знаем манталитета. Задължително е 1 да работи, а 10 да пречат. Приемаме глупостта и мързела философски и потегляме напред. Още веднъж поздрави за всички от клуба, които докато Калоян Стоянов се разправяше с някои, те бяха захвърлили костюмите и действаха. Никога не съм бил близък с Димитър Димитров-Каубоя например, но съм възхитен от сърцатата му работа. Така ще ни бъде.
 
Забележка: Като главен алкохолик мога да отбележа с притеснение, че никога в половинвековния си земен път не съм се напивал.