Вечният враг на ЦСКА не е отборът от Подуяне. Клубът от „Борисовата градина”, подобно на всяка велика личност, идеология или обществено начинание у нас, е обречен да бъде предаван от свои.
От латинското значение на думата неприятел - inimicus, става въпрос за обект, който предизвиква гняв, омраза, страх и недоверие. След като всички станахме свидетели на изцепката на олигавените наркоманчета от Сектор „Б” във вторник е повече от ясно, че подобни сополи не могат да бъдат ничии врагове.
Презрение, отвращение, желание да им нахлузиш пликчетата с недоизсмъркано Кале на качулатите глави - да. Но нищо повече. Друга работа са вътрешните врагове на ЦСКА, които още от чугунените генералски глави, решили през 65-а, че комунистите в Болоня ще викат за нашите, вместо за Интер, слагат прът в колелата на най-големия български клуб.
То не бяха сръбски мекерета и продадени дербита, изчезнали пари от трансфери и източване на клуба чрез заеми, заплати и комисиони. Чак до „Титаните”, които с пиянски завален говор, но ясни обвързаности с олигархичните кръгове от Сергей до Бойко се опитаха да ликвидират клуба.
За да стигнем до най-комичната, заекващо-писклива фигура на строителния предприемач и патологичен лъжец Михаила. Второто най-лично чедо на Банкя, който за 40 дни щеше да построи терени за юношите или да се разкара. Същият, който щеше да превърне „Българска армия” в „Олд Трафорд”, а направи една дограма и стотина ВИП места.
Днес, макар и далеч от клуба, Тарабата продължава да вреди на ЦСКА с всичкия си капацитет на държач на дърводелски метър. След като ръководството на „армейците” се разбра със сдружението „ЦСКА завинаги” последните да поемат реконструкцията и изграждането на базата на „Армейците”, Михаила е впрегнал всичките си усилия и контакти на държавно и общинско ниво да саботира проекта.
