С риск да бъда досаден ще припомня един много стар пример за първа страница на вестниците. Ако куче ухапе човек, то това е инцидент, който в по-бедни на събития дни най-много да стигне до колонка с хроника. Но ако човек ухапе куче...Това вече е първа страница.
Метафората винаги я бива. И с това си обяснявам свенливата реакция на една много дребна на пръв поглед информация. А тя е, че започна ремонта на общежитието за юношите на ЦСКА. Сигурно е трудно да се преглътне, че едни матраци и някои други дребни човешки благини са толкова важни. Но е сериозно. Защото аз знам откога не е пипано там. Да не говорим за съмненията ми, че последните чорбаджии изобщо са знаели за съществуването на тази база за децата.
Примерът на ЦСКА, макар и толкова дребен, е добър. Той не продава.
Както не продава, че започна работата по терените на стадиона, а не обратното. По трибуните на стадиона, а не обратното.
Сигурен съм, че продава, но много боли фактът, че ЦСКА е на две точки от първия и втория. Че вместо да изчезне завинаги от картата - възкръсна. Че феновете си казаха наздраве и стъпиха здраво на националния стадион. С огромен феникс върху свещения сектор. Че отново замириса на общност. Че това започва да се харесва на бизнеса. Че сатрапите нямат сили да заточат затъпелите брадви от опитите за убийство през последните 24 години.
Усмихнете се бе, хора! За децата се прави. Познавате ли човека на снимката, този с бейзболната шапка? По-младите едва ли. А старите вероятно не се досещат.
Хора, това е бившият ни защитник, а сега треньор в школата Емо Димитров. Не ви ли се струва, че човекът през снимката дори се радва. И точно в този момент не мисли с колко заплати са го завлекли.
Защото за всяка работа трябва сърце и много душа. Иначе е нелечима болка.
Браво на всички! Един матрак, а толкова топли свършеното...
И отново с риск да съм досаден ще повторя - спрете да пречите!
