Писмо до Стойчо Младенов

Публикувано на: 21.11.2013 09:58

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Драги ми Стойчо,

И аз в началото ще кажа, като сина на равина Маркс Леви - нямам време да ти напиша кратко писмо.

Седнах с писалката да ти споделя, че прочетох твоите размисли. Прочетох за омразата, прочетох за мечтата ти да гледаш спорт и спортисти, спортни хора и спортни запалянковци. То това добре. Хубаво.

Но ти, Стойчо, си объркал адреса, брат. Тези хора са по рождение на беля. Някакви будни младежи, пропуснали войните за националния интерес, си създали клуб. Само месец по-късно, Стойчо, атентат в Сараево и Първа световна война. Допускам, че не те са били атентаторите. Те са били цвета на нацията, Стойчо и война не ги е хващала лично. Най-много да са го докарвали до махмурлук.

Историята е много лоша работа. Няма как да не видиш, че има едни, които се движат с омразата. Преди години, но в новото време, си родиха умнизма "Сами срещу всички". И си бяха с всички власти сами. Срещу всички. Да не вземе властта да си хареса друг. И останаха сами. Тази омраза, Стойчо, е по-силна от плуване в басейн със сярна киселина. Така да знаеш.

Аз те разбирам. Ти си овен по зодия, аз съм овен по зодия. На два дни разлика. Блъскаме и забравяме. Сигурно, защото блъскаме с главите. Забравяме. Иска ти се да го даваме по-смирено.

Ти представяш ли си, Стойчо, ако бяха взели техния лиценз за Шампионската лига и ако те бяха спечелили шампионата с 16 точки преднина, каквa любов щеше да струи от тези мили хора? Цяла Североизточна София и всички правителства щяха да изживеят, Стойчо, нов романтизъм...

Аз не си го представям. А ти изглежда си забравил. Не така. Ти, Стойчо, си тръгнал по този свят от село Плоски, аз от село Софрониево. На пет годинки вече яздех магаре, защото конят ми беше голям. За теб не знам. Не си ми писал как си по тази част. Но не бива да им пускаме такива фандъци. Ще ни вземат за големи магарета, че и за селяндури. Така и така ни го припомнят. Трябва да се пазим, брат. Да не ни личи, че сме от село.

Викам си - не си прав и по някои други въпроси. Ти казваш, Стойчо, че "Ние сме ЦСКА! Нямаме комплекси за избиване. И си личи...".

Така е. Отървахме се във времето и никой не може да ни кръсти "евроидиоти", "ел дебил" и т.н. Кротко си претрепахме в Европа три действащи европейски шампиони. Три пъти стигнахме до ТОП 4 на континента. На теб ли да го разправям? 

Признай, че не е проста работа да измислиш ход, когато трупаш калъфки за спомен. Не е лесна и тяхната. Само си го представи. Хиляди пакетчета със семки са разтворени. Звукът е, като чупене на съчки. Кънти над остатъците от взривеното. Шампионската купа лъщи на слънце, медалите са подготвени. Камери, микрофони, медии, фотографи, гости, чежденци, управници...Висок началник на футбола чака края на мача. Собственият му син е арбитър дори. Един празничен звън. Иванушка глупака вече е дал интервюта седмица по-рано и ни е зацапал с нашите 31 подарени титли. Иванушка глупака поздрави всички със заслужената и отвоювана 27-ма тяхна. Едни 10 минути, Стойчо. И калъфка.

Мислиш ли, че е лесно да се преглътне това, брат? Биеш ги отново и отново. Последният път в шампионата с 3:0. Заслужи си Тройчо. Затова да не се чудиш, че сега искат да бият чрез властта. Служебно. Измислили са го. Гледат да изравнят поне головата разлика от есента до тук. Защото в събота нов зор ги чака върху терена на порутения стадион. Тези от Ловеч обикновено на се на кеф срещу тях... 

Отплеснах се. Казваш: "Срам! Все едно ние да излезем с фланелки за 5:0". Няма да излезем, Стойчо! Няма! Ние сме ЦСКА. Може и по-скромно - 2:0, 1:0, 1:0, 2:0. В превод - Аякс, Нотингам, Ливърпул. 

Но историята е за това да се познава и при първа възможност да се търси историческа справедливост. Ето защо, в името на справедливостта, можем да извадим едни фланелки с да речем: "16 точки назад, подарен лиценз, поздрави от БАТЭ! Епизод 2008." Та Станишев се извини за възродителния процес онзи ден, ние за един поздрав ли ще се стискаме? Щото ако чакаме Станишев да ни се извини за 2008-а, значи сме си шибнали отново някъде овнените глави. Щото дори и с болни глави няма как да клъвнем на смешките, че Станишев няма нищо общо с Иванушка глупака, а Бойко Борисов с Левски.

На кого да се сърдим, Стойчо? 100 години са това. Няма купа, няма титла. Само синя тишина. И все така.

Иначе ракията тази година стана много добра. Гроздето беше наляло бая захарност. Шуреят прати да пробвам. Ще ти проводя и на теб. Знам, че не пиеш пукницата, но да имаш в долапа за адет. И туршийка ще гледам да ти пратя. Лютиката на майка ми и тя стана добра. 

Да знаеш пускам по едно съобщение с текст: 
DMS CSKA на 17 777 всяка сутрин с кафето. Не съм забравил.

Остани си със здраве, Стойчо!

И не чакай добро! Пиши, когато можеш.
 
Петьо Костадинов - Полковника

Селянин от София, 21.11.2013