Прочетох радикален коментар за Стойчо Младенов и неговото отношение към юношите и че той ги убивал.
Днес гледах с гост от иностранство ЦСКА срещу Чавдар Етрополе в последен мач от календара на елитната до 19 години група. Мога да кажа, че гостите се представиха в спорен състав. Отсъстващи контузени, с двама, които дебютираха след контузия и един играч, роден през 1998 година - на 15, през втората част.
ЦСКА победи с 1:0, с попадение три минути преди края.
Не бях сам. Няма да кажа какво бе мнението на моя гост. Ще кажа своето.
Единственият играч, който може да пускан от резервната скамейка в А група сега и веднага е плеймейкърът на Чавдар Етрополе Петър Казаков, роден на 28 август 1995 година. Игра с №6. Абсолютно копие на Чавдар Янков на млади години, но и отличник в училище с общ успех почти пълно 6. Копие физически, копие ментално, копие спортно-технически.
Нарочно не споменавам имена, но бих започнал незабавна работа с централната защитна двойка на ЦСКА. Там има нещо. И не само на ръст. Има нещо и във всички линии. Но нито един от изявилите се срещу Чавдар Етрополе по никакъв начин не е готов в момента дори за резервната скамейка на А група, да не говорим за скамейка с претенции за медали и евротурнири.
Това е моето мнение. Моето мнение е добронамерено. Не разглеждам децата, като възможен бизнес. Това видях.
Не бях сам на стадиона на Национална спортна академия "Васил Левски". Имаше и други хора - родители, зрители. Сигурно те имат своя версия за видяното. Макар да се съмнявам, че се различава от моята. Защото слушах собствените им коментари. С някои си говорехме лице в лице.
Естествено не видях "тежките" коментатори, които имат претенции Стойчо Младенов да бъде уволнен, ако не пусне юноши в първия отбор. Кои точно юноши, господа? С тренировки на хандбално игрище - толкова. Вероятно след две-три години, повече. Съжалявам, че звуча жестоко. Но това е положението. Ако бъркам - то ще бъда най-щастливият човек. Нямам обаче усещането за пропуснато щастие.
