СТАНОВИЩЕ
На „Професионален Футболен Клуб Левски“АД
Относно: Решение на СТК от 26.11.2013г. по случая "Чочев“
Уважаеми Дами и Господа, Медии, Футболни клубове и Привърженици,
Със становище от 20.11.2013 г. нашият клуб сезира така наречените компетентни органи на БФС, а така също, поради значимостта на случая и обществеността за факт известен на всички, а именно участието на състезателя Ивайло Чочев в официална среща на клубния си отбор на дата, на която е следвало да бъде на разположение на Националния отбор на Република България до 21 години за официални международни футболни срещи.
Посочихме относимите според нас специални правни норми и обяснихме честно и открито с аргументи позицията си по този случай от принципно значение.
Настояхме футболната федерация, чрез своите органи да извърши проверка по случая, като приложи приетите от нея повелителни правила.
Становището ни възбуди небивал интерес. Деятели, официални лица от ръководството на БФС, "приятели“ на клуба ни и други ни заклеймиха и заподозряха, че нашият клуб се домогва до служебна победа по неморален начин.
Никой не посочи и един единствен неверен факт по същество, съдържащ се в становището ни.
Запазихме пълно мълчание, за да оставим БФС на спокойствие да се произнесе по случая.
Вчера бе публикуван официално един текст, наречен Решение на СТК на БФС. Въпросният документ говори сам за себе си. Цитираме:
„ …Участието на Ивайло Чочев в срещата „ПФК ЦСКА” - „ПФК Левски” е съгласувано с БФС. На основание анекс 1, чл. 5 от Правилника за статута на играчите на ФИФА, СТК оставя без последствие искане от „ПФК Левски” за присъждане на служебен резултат в срещата от 1/8 финал за купа България…“
На първо място посоченото правно основание (чл.5 от Анекс 1 от Правилника за статута и трансфера на играчи на ФИФА), на което се базира решението е именно цитираната от нас относима норма и води до противоположен правен извод от съдържащия се в решението. Именно в този текст се съдържа забраната въпросният състезател да играе за клуба си.
На второ място, с едно решение не може да се остави без последствие каквото и да е искане. То винаги води до последствие. В случая последствието е отказ на БФС да приложи собствените си правила, както и относимите такива на ФИФА, задължителни за приложение.
Прави впечатление, че се изтъква нов факт, неизвестен до сега и в противоречие с изявленията на официални длъжностни лица от БФС, а именно, че "участието на И.Чочев е съгласувано с БФС“. От кого е съгласувано, с кого от БФС е съгласувано и кога е съгласувано не става ясно. Във всеки случай обаче, е ясно, че БФС е съгласувало с един клуб да се извърши нарушение на повелителни правила и то в ущърб на други клубове (всички онези, които са осигурили на разположение националните си състезатели). Това е по същество признание за грубо погазване на принципа на равнопоставеност на клубовете. Това е не само недопустимо. Това е смайващо.
Това решение е по същество признание за нежеланието на БФС да дири обективната истина по случая.
Само ще напомним, че със своя молба до Президента на БФС и до ИК на БФС от същата дата на становището ни до СТК, нашият клуб официално е поискал на основание чл. 35, ал. 3 от действащата Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС да бъде проверена редовността на въпросната футболна среща. Сезираните органи са длъжни да го сторят и да се произнесат.
На последно, но не и по значение място, бихме искали да отговорим простичко и честно на нашите критици.
ПФК Левски е убеден, че футболните резултати трябва да се определят само и единствено на футболния терен. В същото време обаче твърдим, че правилата трябва да се спазват и да важат за всички с еднаква сила. Не искаме друго освен изясняване на фактите по случая.
Нелепо е да се твърди, че това, което ни води е постигане на благоприятен за клуба ни резултат. Още веднъж подчертаваме, че казусът е от принципно значение и касае всички клубове, касае основите на организирания футбол у нас.
По наша статистика от общо изиграни в исторически план от отбора на Левски 180 официални футболни срещи срещу така наречения "вечен съперник”, уважавания тим на ЦСКА сме спечелили 79 мача, 46 са завършили наравно и 55 сме загубили, от които веднъж служебно през 1996 г. Една победа или загуба повече или по-малко, очевидно не е от съществено значение.
Няма обаче да се примирим със задкулисието, двойните стандарти и нарушаване на основните принципи на играта футбол, особено когато това се случва във вреда на клуба ни. За това и ще отстояваме до край позицията си в този конкретен случай.
Коментар на Проспорт.бг: Трябва да признаем, че този път е писал човек с подготовка по материята. Разбира се, поради тази причина много по-тънко чете като лукавия Евангелието. Абсолютно сме съгласни, че правилата трябва да се спазват от всички. Въпросът е от кога да започне това. От последния месец, или ще си припомним безброй прецеденти? И накрая - статистиката вероятно е абсолютно точна. Но тя пропуска една много тънка подробност в прочита на "Евангелието". Именно служебната загуба на Левски през 1996 година. Доколкото в това становище се твърди, че нещата трябва да се решават на терена. Тогава, през 1996 година, отборът на Левски не се яви на реванша за Купата на Лигата. В ЦСКА си го обясняват със страх от новата формация тогава, начело с Георги Василев, постигнала дубъл през следващия сезон. ЦСКА желаеше решение на терена, а не в офисите на БФС.
Извън дребните подробности днес или има нов етап в отношенията, или някой отново не е чел внимателно. Забелязваме словосъчетанието" уважавания тим на ЦСКА". Това вече е ново. Какво ли се крие зад приспивната песен!?


