И друг път съм казвал, че манталитета на двата антипода в българския футбол Левски и ЦСКА е в техния изпит и тяхното действие. Скрит и на ухо и обратното - на бойното поле и в атака. Развива съвършено противоположни ценности, още по-несъпоставим дух и памет.
Там някъде трябва и да търсите футболния ореол на ЦСКА в Европа. Напук на всичко.
Шегаджията от Правец наричаше армията въшкари, но и го беше страх от нея. Меките шапки около него, хората на ухо, не бяха страшни. Те имаше какво да губят. А въшкарите - своите шинели, очуканите обортни апартаменти и изпотрошена скромна покъщнина. Имаше защо да го е страх. Офицери от армията започнаха да го целят. Офицери от армията тръгнаха дори в невъзможната битка с добре смазаната вече машина от доносници и килъри на тайната полиция.
Затова не се учудвайте, че в годините ЦСКА сееше страх отатък западната граница. Градеше авторитет и защити марка. Но у нас армейският клуб бавно, но трайно се превърна в нещо, като врачанска идеология - "нема значения кой а на власт, ни е сме в опозиция". И не защото от тази страна е по-лесно, а защото има страх. Страх от ЦСКА.
През 1978 година същият шегаджия от Правец дойде да открие паметник на дядо Вълко в село Сухаче, Червенобрежко. Още предния ден стотици членове на туристическите дружества от региона бяхме молбилизирани и бяхме на бивак край селото. Той доде с хеликоптер и дръпна реч. Цитирам по памет: "Дадоаме ви модерно земеделие, додоаме ви лека промишленост, дадоаме ви тежка индустрия, дадоаме ви сичко, атомна централа ви направиаме и па ма не обичате бе...ха, ха, ха,ха..." Десет години преди това беше размазана групата, ръководена от нашия земляк Иван Тодоров-Горуня и висши български армейски офицери и генерали. Полицията ги разкрива и елиминира. Кой не знаеше тогава иначе пазеното строго в тайна? Всички го знаехме.
Минаваха години, меките шапки си бяха същите. Живееха добре, докладваха стриктно. Въшкарите умираха. Физически. Убиваха ги по границата, убиваха ги с диверсии. Та чак до 10 ноември. И след това с още по-голяма страст, дори накрай света. Българските синове. А меките шапки са живи. Те живеят добре. И битово и в бизнеса. Те умират единствено от препиване, преяждане или инфаркт с курва. Вероятно и инфарктът е от преяждане и препиване, а фаталният край от лошо разпределение на кръвния поток.
Ако перифразираме шегаджията от Правец, то можем да кажем за ЦСКА днес: "Зееме ви модерния медицински център, расипааме ви целата база, после ви зееме целата база, после ви върнааме малко, ама да си плащате, сичко ви зееме да ви уморим, ама виа пак са не гътате бе ...ха, ха, ха..."
Същият Свети Васил Левски е казал още: "Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си."
В Североизточна София обичат да скандират: "Левски значи свобода!". Точно така. Но дали 100 години по-късно можете да се идентифицирате с тази свещена истина? Имате ли смелостта, а и остатъчно достоинство да не се "полъгвате", както казва Той.
Там е дебелата разлика. ЦСКА не само бе поставен десетилетия в опозиция, но ЦСКА се превърна в символ на ярка опозиция. В ЦСКА отдавна има съзнание, че "Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица", както бе написал Свети Васил Левски до Любен Каравелов. А пътищата са дава, казва още Апостола - свобода или смърт.
Няма страшно. Защото ЦСКА значи свобода!
За останалото "най-много са виновни чорбаджиите", както казваше отново Той - Свети Васил Левски.
