Ало, "Герена", моля ви се бе, не ме карайте да се гръмна точно сега!

 

Влязох и гласувах в сайта на Левски за 11-те легенди на клуба в 100-годишната му история. Така можех и да видя другите вотове.

 

Вие разбирате ли, че отношението към 100-годишната ви история е проекция на 1300-годишните ни национални глупости?

 

Не виня масовия фен, че за него всичко започва и свършва с Гонзо. За това, че паметта нормално е по-близо до живите. Но това е вашата и на българския футбол история.

 

Проверих имената, посочени от първите 50-60 човека и нямах сили за повече. Гара Дембеле, Седрик Бардон, Лусио Вагнер...Да не влизам в детайли. Ще взема да си посегна. В смисъл да се застрелям.

 

Аз, заклетият цеденевист, пуснах глас за инженер Михаил Лозанов-Танка.  Знам, че анкетата е "Кои са 11-те най-заслужили живи легенди на ПФК Левски?" 

Хора, преди две години отбелязахме 100 години от рождението на този знаменит перничанин. Вкарал е 16 гола за първата титла на сините през 1933 година. Бил е капитан на Байерн Мюнхен, а не арестант в Студентски град. Никой ли не е чел поне за  доктор Божин Ласков? Най-добър на Балканите, а след войната обявен от "Франс футбол", не от "Работническо дело,  за най-добър нападател на Европа. Толкова ли ви е пипето? Какъв Гара, какъв Седрик, какъв Лусио?

 

Ето какво пише един левскар - Георги Манов, за Михаил Лозанов. Прочетете и запомнете! Това е българската футболна история в нейния красив и романтичен вид и тя е жива:

 

 

През есента на 1929 г. в отбора на Левски започва да тренира едно здраво момче от Перник на име Михаил Лозанов. Възпитаник на местния Кракра, той е доведен при сините от брат си Никифор(Кино), който от доста години играе халф в най-популярния клуб. Само след броени месеци ученикът от техническото училище "Цар Борис III" се налага бързо в тима и заема място в нападението редом до прочутата двойка Пешев-Панчев. Снажният, мощен и безкомпромисен перничанин пасва като дялан камък в отбора и публиката го приема - веднага и безрезервно. Започва ерата на прочутото трио в българския футбол Пешев-Панчев-Лозанов.

 

През 1931 г. новоназначеният селекционер на националния тим - германецът Ото Файст, не се колебае да постави почти анонимния младеж в центъра на атаката. Лозанов оправдава доверието напълно и във всеки следващ мач бележи във вратата на противника.

За 8 години с националния екип(последният му мач е през 1939 г. срещу Германия - 1:2) перничанинът изиграва 38 мача и реализира 10 гола. Несъмнено най значими са участията във ІІ турнир за Балканската купа в Белград, където българите побеждават всичките си съперници - Гърция с 2:0, Румъния с 2:0 и Югославия с 3:2.

Неучаствалата във въпросното състезание Турция кани българите през есента на същата година с прозрачното намерение да докаже, че е номер 1 на Балканите. Но нашите побеждават с 3:2 на негостоприемния стадион "Тексим" в Истанбул. До почивката нещата не се развиват добре и домакините водят с 1:0. Тогава се случва епизодът, който дълго ще бъде разказван и преразказван. По време на паузата Лозанов(най-младият в отбора) се обръща към съотборниците си с думите: "Хайде, стягайте се! На тия ли ще се дадем!", след което запява "Шуми Марица". През второто полувреме съставът е преобразен и победата идва закономерно.

 

В тази 1939 г. Михаил Лозанов получава прозвището си Танка. Години по-късно прочутият защитник и дългогодишен президент на Спартак(Москва) А. Старостин пише в мемоарите си за гостуването на московчани в София през 1940 г.: "Българскта спортна преса наричаше своя център-нападател "нашият мил танк". Как така? Хем танк, хем мил! Но по време на мача се убедихме, че Лозанов наистина е "танк". Всеки двубой с него бе истинско изпитание. До края на мача той не спря да тормози нашата защита, въпреки негативния за българите резултат".

Мишо Лозанов е в основата на завоюването на първата и дългоочаквана титла "държавен първенец" през 1933 г., когато отбелязва 16 гола. Допринася много и за втората през 1937 г., когато заедно с Капуй се включва в мачовете от финалната фаза.

 

От 1935 до 1938 г. Лозанов е студент по специалността строително инженерство в Бърно, където заедно с бившия си съотборник Асен Пешев - Капуй, играе за тима на Моравска Славия. Сетне следва политехника в Мюнхен, където се дипломира. Там се включва в редиците на легендарния Байерн! В онези години Германия не е имала единен шампионат(Бундеслигата е основана през 1965 г.). Победителите в първенствата на отделните провинции разиграват помежду си турнир, при който се определя държавният първенец.

Байерн е многократен шампион на Бавария, като в редиците му се подвизават националите Гулдбрунер, Райтер, Шрайке. В центъра на атаката е Танка, който през 1938 г. даже е избран за капитан на отбора. Това е категорично доказателство за авторитета му в мюнхенския колос.

 

След 1939 г. инж. Лозанов се завръща в своя Левски, за честта на който играе до 1941 г.
 

В спомените на съвременниците си той остава завинаги един мощен и неудържим централен нападател с бомбен удар - типичен таран. Непримирим боец от първата до последната минута, способен да мобилизира колегите си в най-тежките моменти.

 

След края на кариерата си големият спортист се посвещава на родния Перник не само като инженер, но и в качеството си на ценен съветник по футболните въпроси.