Двата български гранда Левски и ЦСКА щели да навлизат в петролния бизнес и да отварят бензиностанции, гласи актуален слух. Толкова ги било яд от победите на Лудогорец в Лига Европа, че само газ пикаели.
Всъщност изваденият от нафталина виц не е толкова смешен, колкото по своему верен. С двете победи над холандския Айндховен, носител на купата на европейските шампиони за 1988 г., с предсрочното си класиране за 1/16-финалите и осигуреното кръг преди края първо място в групата наричаният гальовно "Крейзи Форест фром Уан Сити" отбор сериозно раздразни привържениците на "сини" и "червени", а собственикът на клуба Кирил Домусчиев, образно казано, го начука на всички скептици, подкрепящи така наречените грандове. Дълги години те смятаха, че единствено на техните любимци са връчени акредитивните писма за успехи в европейските турнири, и си мереха единствено постиженията. Спорът за кокошката и яйцето бе сменен с имагинерни изчисления кое е по-велико - два полуфинала за КЕШ и един за КНК или единственото участие в групите на Шампионската лига.
Изведнъж обаче от средата нищото, тоест някъде от дълбините на Североизточната "В" група, се появи българският Нотингам Форест от Разград и за три години мина като експрес "Чайка" през самочувствието на Левски и ЦСКА. Отначало футболните нотабили смятаха собственика на Лудогорец Кирил Домусчиев за поредния футболен Остап Бендер. Дори и двете поредни титли, спечелени драматично в последните кръгове първо срещу единия, а после срещу другия столичен колос, не намалиха скептицизма на софийския футболен хайлайф. Беше развита стройна теория за толерирането на Лудогорец от страна на БФС, в която главно доказателство бе липсата на 11-метров във вреда на отбора, който само допреди няколко години се подвизаваше в долните дивизии под името "Антибиотик".
Разбира се, симпатизантите на Левски свенливо избягваха да припомнят чий рекорд по дузпи трябваше да подобрят разградчани - на техния в периода между 2005 и 2008 г. "Червените" привърженици пък едва ли не обявиха чорбаджията на "Лудата гора" за предател, изтъквайки армейския му генотип и факта, че след края на първата ера "Александър Томов" в Борисовата градина именно той бе сочен за силния човек, преди да се оттегли и да остави клуба в титанично владение.
Поемайки след това отбора от Разград, където има бизнес интереси и е нормално да търси социална реализация, Кирил Домусчиев, може би без да го е искал нарочно, показа на софиянци как трябва да се прави футбол. Какви български и какви чужди футболисти да се купуват, как да се инвестира и какво да се очаква.
Забележка: Коментарът е на колегата Едуард Папазян във вестник "24 часа".
