До фена на Локомотив. Защо съм пристрастен към ЦСКА?

Публикувано на: 01.12.2013 12:58

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©ranica.eu
Катедрален храм "Рождество Богородично", Велико Търново
До фена на Локомотив София - Динко Диманов, ако това е истинското му име. Или до фена на Локомотив, дори да не е истинското му име. Този, който писа до мен чрез пощата на Проспорт.бг
 
Темата Локомотив София през последната година е една от най-добре отразените информационно от Проспорт.бг. Единствено Светльо Табаков от Гонг може да твърди, че е предложил повече от нас, дори често сме се позовавали на написаното от моя набор. Защото е отговорен журналист.
 
Концентриран съм по темата ЦСКА основно по три причини:
 
1. Тя е кармична за мен;
2. Имам наследство от работата си на "Армията" - бетаблокери до живот;
3. Поради открилата се отново възможност за разширено представителство и общност пред червения клуб.
 
Конкретно по Локомотив. Със сигурност не бях най-щастливият човек, когато през 1978 година железничарите станаха шампиони. Левски полегна и гарантира титлата. Не рева със сълзи, защото и Славия полягаше по същото време на моя ЦСКА.
 
Но истината е, че моето поколение в червено и синьо и поколенията около моето са се радвали от сърце на онзи Локомотив в Европа. С бате Начко Михайлов - Моначко, Ангел Колев, Бойчо Величков, Румен Горанов и да не изреждам целия ви тогавашен състав. Радвахме се на мачовете крещу Кьолн, голямата битка срещу великия Динамо Киев, завършил и с трагедия, която колкото и да беше крита от властите, то всички знаехме. Локомотив беше част от големите символи на България изобщо в спорта.
 
Всичко, което се случва с днешна дата е всъщност резултат на престъпния по своята същност Закон за спорта от края на 90-те на миналия век. Дотогава клубовете вече бяха частни, но обществени, по тогавашния Закон за лицата и семействата, което даваше възможност за обществен контрол.
 
Задължението те да бъдат превърнати в акционерни дружества в професионалния спорт заложи най-чувствителните противотанкови мини и всяка управленска грешка водеше и води до непоправими понякога експлозии и поражения.
 
Нека си спомним, че преди около петилетка, а може би и малко повече, Николай Гигов се оттегли от финансирането. Локомотив имаше 0 лева в наличност, дългове и объркан от липсата на перспектива отбор и клуб. Иво Тонев беше сам. Днес го заклеймявате, че отишъл на "Герена", наричате го и предател дори. Но тогава вас ви нямаше. Нито железните, нито алуминиевите бригади. Крадците от Илиянци дори ги нямаше, защото нямаше и пирон за крадене.
 
Спомням си, че тогава подготвих една концепция за финансиране, базирана върху някои традиции и съхранени отношения. Няма да влизам в подробност. Доказах чрез конкретни сметки, че размазаната ви днес ДЮШ също може да се справи, че дори и да има добро технически осигуряване. И тази разработка беше вариант. 
 
Но Иво тогава намери по-бързо решение с негови приятели, отборът тръгна отново напред. При това без днешните ви цветнокожи французи или каквито са там. Когато нещата си дойдоха по местата, си дойде и Гигов. Дойде и серията от евромачове, някой и друг трансфер за авторитет. Те все още ви топлят, въпреки несгодите и ужасната игра в последния мач срещу нас. По-точно липсата на игра. Тя беше по-смразяваща от мразовития следобед в София по своята несъстоятелност.
 
В спортно-технически план, в "Надежда", всичко приключи с раздялата със Стефан Грозданов. Това е човек, заради когото можеш без условности да работиш за футбола, който живее с футбола, от който можеш да научиш за футбола, ако имаш възприятия и т.н., и т.н. Имаше някакъв порив при Кокала и толкова. Вие пък го мразехте. Сякаш повече, отколкото не могат да го гледат на "Армията".
 
И се възстанови най-лошата генерална характеристика на българските футболни клубаве. Те в 99 процента от случаите са, като регистрирани "еднолични търговци" и се управляват, като сергия на едноличен търговец.
 
Не само Локомотив - 99.99 процента от българските клубове са такива. Те са вождистки. Те са за лична употреба, а не за развитие на спорт. Те нямат нищо общо с образците, които развиха тази игра до една от най-великите световни индустрии. Ние все още сме в зората на промишлената революция, във времената на Нед Луд. А всеобщата сиромашия осигурява достатъчно наведени "водачи" на отборите.
 
Там, където се е родил съвременният футбол, ходенето на църква е заменено с ходенето на футболен мач. На твоя любим отбор. Там и четвъртото ниво осигурява професионален ангажимент. На това ниво половината отбори събират повече зрители от най-добрите наши.
 
Ние може да се пъчим пред жените си и на пет ракии, но никога футболът у нас не е бил релrгия. Имаме таланти за него, но 99 процента от тях се оказват безхарактерни безбожници. И се влиза в омагьосания кръг на лукавия.
 
Ето защо е и моята страст. ЦСКА единствен в момента има шанс да си върне същност и образ на обществен. Не само заради огромната червена общност. А заради изключително подходящият момент за широка представителност и съвсем друго отношение към отговорността. Дали със сегашните водачи, или без тях - шансът е огромен. Всички които работят днес в полза на ЦСКА, живеят с ЦСКА. Мечтаят ЦСКА. Въпреки сатрапите на ЦСКА.
 
За другите важи същото. Но то зависи и от "миряните" и от техните водачи. И да има все пак разбирането, че един ще бъде църквица, друг катедрален храм. Така е в живота. Но е важно да влизаш, като у дома си и да си част от тази общност. Твоята общност. Пред твоя "иконостас".
 
Разбира се, ще има и прецеденти, и друговерци. Има и днес. Защото Руската църква "Рождество Христово“ в град Шипка със сигурност има повече позлата от катедралния храм "Рождество Богородично” във Велико Търново, но ще си остане църква. Да не говорим, че куполите в Търново изобщо нямат позлата. Същото е и във футбола. Надявам се, че се разбира какво имам предвид. Храм и църква. Пък били те символи и на една вяра.
 
На едни места се снимат, на други падат на колене.
 
Успех, приятел! Нямам лични причини за лоши чувства към Локомотив. Дори в битов план всичко е, като часовник. Желанието на Бранимир да напусне Локомотив има само и единствено спортно-технически мотиви. И то е заявено още в края на септември. Не вчера. Да, това е вярно. Успех!