Някой отписал ли е Карачанаков?

Винаги съм се впечатлявал от изумителната ни памет. Тя много рядко трае повече от 5 минути. Още повече съм се вторачвал в усешането за последна инстанция, тотална експертност и в известна степен божественост.

Думата ми е за Антон Карачанаков.

Тези дни много здраво го скастри Стойчо Младенов. След това и други. Днес прочетох и коментар на талантливия млад колега Виктор Гецов от "Тема Спорт", едно момче, което уважавам. Момче с интелект и морал.

Карачанаков е разочарование. Така е. Чочев се възползва от шанса си. Така е.

За кое ми е думата. Стойчо най-напред погали младежа, когато любителите на кетъринга пуснаха, че искал да се маха. След мача с Локомотив София го раздруса. Здраво го раздруса. И правилно.

Карачанаков не може да бъде безразличен на Стойчо основно по две причини. Антон беше част от един обезверен отбор, който от загуба в Симитли за Купата го докара до претендент за титлата. Едва 19-годишен тогава Карачанаков изигра 13 мача и вкара важни голове. За малко не стана шампион.

Ако някой ми даде това момче в ръцете за час ще му кажа няколко неща. Най-напред ще му изясня поне три основни опорни точки за неговата позиция:

1. Външният халф-крило е длъжен да подлага на напрежение защитната формация на съперника, по възможност да я обърква тактически в името на успешното и ефективно порвеждане на атаката на отбора;
2. Външният халф-крило е състезател със задължително бързо мислене и прочит на ситуацията, очакваният активен асистент на основните нападатели;
3. Външният халф-крило е добре дошъл голмайстор, ако не са възможни по-оптимистичните алтернативи.

Бих му казал, че срещу Локомотив София, при 5:0, той загърби първите и най-важни ангажименти на външния халф и се посвети на неистовото си желание да вкара. То не е определящо, то е вредно дори за отбора. Неграмотни в тактическо отношение защитници се прегрупират по инстинкт, ако външният влиза към центъра и се подготва за изстрел. Освен левият бек, в случая с Антон веднага се получава подсигуряване на централен защитник в линия, по инстинкт прибиране на другия и вратар за завършване на картината. Той не отчете опциите, той отчете собственото си желание. Бе подвластен на егоизъм.

Бих му казал - Антоне, моето момче, ти си един от малкото таланти в българския футбол. Знам много добре колко е трудно да се върнеш от операция на предни кръстни връзки. Ти си смело момче. Виждам, без да съм близо до отбора, че тежката психологическа бариера е преодоляна. Ти си необходим! Ти не трябва да мислиш върху гола! Мисли върху играта, върху собственото си позициониране, върху майсторлъка да поставиш отбора над себе си. Ще му наложа да играе за другите, защото тогава неизбежно ще даде максимума и за себе си. Дори, без да разбере, ще започне да бележи.

Някои, които познават момчето казват, че бил чешит. Аз никога не съм си казвал и "Здравей!" с него. Но в битката трябват воини, а не угодници. Не бих се отказал от него ей така. Точно, защото има характер. Знам, че това момче може. Но някой просто трябва да му внуши, че над всички е отборът. Колкото и трудно да е това. Колкото и да е ясно, че футболът е колективна игра за егоисти.

Този младеж има нужда от подкрепа. Едва ли има и пет такива нашенци в шампионата. Още повече едва на 21. Оправете му чипа! Ако не се препрограмира, извикайте психолог. Ще стане. Не го отписвайте!

Ако няма психолог, под ръка, го прикачете към Мартин Петров. Нека му поясни и покаже.

Убеден съм, че тогава никой няма да съжалява. Убеден съм!