Венци Стефанов, ловецът на биволи и другите

Президентът на Славия Венци Стефанов има солиден корем, но също и солидни познания за българския футбол. От официалната хроника до задкулисната реалност на играта през последните две криминални десетилетия. Босът на „белите“ е наясно с азбуката от А до Я и обратно, тъй като в различни ситуации е бил и отгоре, и откъм е....та страна. Хем е притискал съдии и уреждал мачове, хем са го цакали и прецаквали, така че по-гърмян заек от него в съвременния български футбол няма.

На това ниво на „познанието“ е само още
 Порточанов. Между другото Венци е най-силният неформален мениджър у нас, тъй като от доста време практически сам издържа ФК Славия и дори печели нещо и за съдружниците от някогашната групировка СИК благодарение на несравнимите си трансферни удари и комбинации. Само за пример ще спомена петкратната препрепродажба на Благо Георгиев, от която бяха изкарани поне два милиона евро. И то без историческата конвертируемост на марката „ЦСКА“ и без всевъзможните БФС-ДПС-БСП-МВР-Чорни-бонуси на Левски...

С една дума – Венци Стефанов знае какво говори, защото най-малкото има информация от извора. Още повече, когато става дума за фигура като Наско Сираков, който само преди десетина години беше във ведомостта на „Овча купел“, а освен това е играл в безброй комбини, схеми, дуети и карета с „(де)белия“. Той и Мъри мина за кратко през стадиона в полите на Витоша, но по-важен е ловецът на биволи в ролята на комисар за националните отбори... Та какво казва Венци по повод „гражданския договор“ на члена на Изпълкома (по Устав той не би могъл да заема платена длъжност)? Много точно и ясно – от първия си работен ден Наско е започнал мениджърския белот (б.а. - за тази игра той няма нужда от списъци на футболистите и съответните им агенти), който впрочем никога не е спирал.

Преди близо петнадесет години официално, на масата, като съдружник
в първата и единствена на времето лицензирана агенция „Танев, Сираков и ко“, а впоследствие под масата заради особено актуалния и досаден казус „Конфликт на интереси“, наложил съответната формална пререгистрация на „Ко“-то... И като директор на „Герена“, и като фактор в БФС Сираков винаги и навсякъде е създавал изключителни преференции за дейността на своя „бивш“ партньор Лъчо Танев. А след ОФ-конгреса на 30 януари т.г. лобито по интереси очевидно се готви за извънреден джакпот. От най-различни оферти, залози и опции. Каква по-благоприятна конюнктура от сегашната?

Пълен контрол на входа и на изхода на Системата
и отгоре на всичко тройна държавно-политическа закрила плюс почти стопроцентов медиен комфорт, гарантиран от напазаруваните клакьори. Най-директната гаранция за успеха на аферата е директорството на Сираков в първия и младежкия тим на страната, както и допълващата мисия на Емо Костадинов като „супервайзър“ на юношеските формации. Без съмнение кръгът, наричан „Ко“-то, който вече надхвърля рамките на някогашната мениджърска агенция от средата и втората половина на 90-те години, ще се стреми да постави под контрол значителна част от трансферния оборот у нас, преминаващ през националните отбори. Опитът в това отношение на Наско е несравним и носи познати асоциации под кодовите названия „Топчо“, „Гонзо“, „Мечо“, „Бижутера“, Иванков...

Има ли изненадани от факта, че още първите повиквателни на дуета СС
(Сираков-Стоилов) след предизвестената номинация бяха отправени към добре познатите „куци коне“ от фолклора на Батето? Естествено залозите понякога прехвърлят границите на Подуяне и се простират чак до Ловеч, а в скоро време вероятно и към Варна. По пътната карта на далаверата отново на сцената се появи неизбежният ляв бек Ивайло Петков?! Да се готви неповторимият Зоран Янкович! И, естествено, наследникът на великата вратарска династия Ники Михайлов...

Така наречените „четвърти в света“ дори не се хабят да прикриват
убийствения конфликт на интереси, съпътстващ всяка тяхна стъпка. Приватизаторите от Първи частен футболен съюз (ПЧФС) откровено живеят с нагласата, че обществото е длъжно да приеме личния и груповия интерес за даденост, неизбежност и правилност. Гепили са РМД-то в БФС-то с помощта на Доган и това е! Дошли са да си правят бизнеса и да печелят пари по всички възможни начини и направления и публиката трябва да свикне веднъж завинаги с положението. Заклинанията „на ползу роду“, „Южна Африка-2010“, „реформите на Мъри“ и тем подобни лакардии са за сметка на глупаците, останали в България по думите на Бат' Бойко и поглъщащи всеки ден обилни дози радио-телевизионен фураж, забъркан за народното стадо от рекламните ефери. В този ред на мисли да обърнем поглед към Емил Костадинов.

С какво той може да бъде полезен на футбола извън терена освен с принадлежността си към „Ко“-то? И блестящият нападател от близкото минало изпълнява отредената му функция и си заработва дивиденти в схемата. През миналото лято, а може би и по-рано, си свърши работата като „резидент“ в Борисовата градина – ни чул, ни видял докато се задейства Батковата операция „Лицензгейт“, после се облажи от мечтаната разпродажба на шампионския тим, за да се стигне до аферата „Фелипе Да Коща“, подплатена с две комисионни от по 100 000 евро – първо от ЦСКА, после от Левски. отишли при близката партньорка на българския „Коща“ Катерина Паунич.

Впрочем дали някой „компетентен орган“ в жалката ни държавица
се сети да попита каква е тази „ Господжа Рекет“, откъде идва, какъв статут притежава, с кого работи, какви данъци плаща и дали някъде не влиза в нарушение с родното законодателство? Сложна и невъзможна работа в столицата на лайната (б.а. - кучешки и човешки) и гилзите, където под изтърбушения от всекидневна злоупотреба портрет на Васил Иванов Кунчев са се наредили като защитници на Родопа, чакащи гол от Левски, Ахмед Доган, агент Николай, Батков, Софиянски, Първанов... и всички останали самодейци на „демокрацията“...

Паяжината обаче не свършва до тъчлинията ,
ами оплита и залите, където уж се помещават по-интелигентни играчи от нашенските ритнитопковци и свирки. По образеца на познатия футболен „Конфликт на интереси“, когато едни и същи хора и кръгове са на входа и на изхода, беше опорочено състезанието и по волейбол, и по баскетбол. След като цяло десетилетие Българската федерация по волейбол обслужва своя фирмен тим Левски-Сиконко и направи негов заложник дори мъжкия национален тим сега същите тарикати на Данчо Лазаров се заеха да решават изхода на финала за купата при жените естествено в полза на ЛС(Левски-Сиконко) и в ущърб на ЦСКА.

Нещо било сбъркано в протокола, в подреждането на площадката,
 във „въртенето“ и не знам още какви идиотщини, само и само „сините“ най-сетне да вземат една безсмислена купа след нулевата година през миналия сезон. Не ви ли напомня тази работа за административния терор и двойния стандарт на Батковото БФС от „Лицензгейт“? Тогава намериха начин да компенсират минус 16 точки, а сега извадиха на мрежата пак някакви бумаги. Наистина са напаст и проклятие за нормалния спорт! И да не забравя милия Фигаро тук, Фигаро там – тоест Тити Папазов, навъртял пълна околосветска обиколка по траекторията на интереса - от ВИС-2 със Славия към Евгений Бакърджиев и мобилните бонуси на Левски, оттам към лукса на „ЛукОйл“, после пак назад към Левски, а междувременно на политическия терен от СДС към Георги Първанов, като не се броят разните междинни спирки винаги във фокуса на прожекторите.

И задължително в националния отбор и около него, по правило със съдиите и под крилото на федерацията. Най-вече при бившия й шеф Атанас Тонев, но и при следващите Фигаро пак е на власт. А в началото на своя маратон от пируети знаковият „левскар“ Тити тръгна от сектор „Г“ като оръженосец на някогашния железен „армейски“ боец Краси Безински... Ето ги добре облечените герои от нашите игри, които бате Венци така добре познава и рисува. Познайте по какво те си приличат – и Наско, и Тити, и волейболните комбинатори на инженера...