Развълнувах се тази сутрин, защото вторачен във футболните ни емоции, изглежда взех да пропускам красивите неща. А момичето от снимките, което съвсем наскоро е постигнало първия си голям успех на театрална сцена, е част от много любопитни футболни случки. А е направила премиера в Москва по Чехов. Има два големи, два световни начина да го направиш в този занаят. Или по Чехов в Москва, или по Шекспир в Лондон.
И ми идва наум да разкажа една футболна история с нея опреди десет-единадесет години. Вървеше училищният шампионат на София. в 142-ро училище учеха много момчета, които тренираха в Славия, а с днешна дата са и професионални играчи. Някои тогава и национали. Сред тях Игнат Дамянов, Светослав Костадинов, Бранимир Костадинов, Кирил Димчев, Митко Георгиев и т.н.
Съперниците знаеха това и се бяха подготвили за по-твърда игра. Мачът беше на сгурията на Славия през февруари. Сега там са изкуствените игрища на името на Кано Коцев. Та имаше заледявания, отделно сгурията беше като камък. В отбора на 142-ро имаше един по-дребен състезател и когато му подадоха едно здраво момче от другите влезе по-твърдо и нашият си поряза ръката на леда.
Аз изтичах до моята кола за аптечката, а чувам зад гърба си Кирчо Динчев, който сега е играч на Литекс и връстник на контузения, да боботи: "Ей сега ще ти откъсна главата на момиче ли на мъж ще се правиш, идиот такъв!" Онзи бяга за по-сигурно, но и говори: "Абе аз откъде да знам, че сте толкова тъпи, че да ни излезете с момичета?".
Та това момиченце поигра доста време футбол. И в училище, и в ЛП Суперспорт на Лъчо Паланков, облича и националната фланелка.
Когато се наигра, започна да учи майсторлък в Нов български университет при знаменитата Цветана Манева. За да направи своята премиера по Чехов пред майсторите на руското театрално изкуство.
