Повод за този коментар е изказването на Стоян Хранов след одита на МВР от Сметната палата и последвалите, като лавина събития. И коментари. Той питаше къде е държавната политика, а други го репликираха, че държавата отдавна не се меси в частни процеси.
Нека подходим този път по-дълбоко. Имам някакъв спомен, че и друг път съм ви занимавал набързо с мислите и творчеството на пруския генерал Карл фон Клаузевиц, с неговия трактат "За войната". Труд, до който се е докосвал всеки дръзнал да управлява с команди и пагони на раменете си. Вероятно някои помнят, а други знаят отлично, синтезирания извод на генерала, че войната е продължение на политиката с други средства.
Нека се опрем на това. И продължим, че спортното състезание е продължение на войната с други, по правило, ненасилствени средства. Следователно и спортното състезание е политика. Между две войни.
В коментарите за ненамесата на държавата в частни процеси е налице илюзорното схващане за независимост и свободно регулиране. Всъщност, това е най-голямата измама внушавана на общественото съзнание, опакована с древногръцката дума "демокрация". Няма такова нещо, като независимост. Има единствено свободно избрана такава. Като например да зачиташ обществените правила (законите), или да живееш по свои, т.е да ги престъпваш. Второто незабавно води до налагане на зависимост със сила от същото "свободно и независимо" общество. Попадаш в място за внушен размисъл. И ако излезеш по-рано, влизаш в темата на докторската дисертация на мой приятел, а именно пробацията. Отворената врата нито е свобода, нито независимост. Винаги за правилно се приема решението на мнозинството, в някои системи то се нарича и болшевизъм. Малцинството диктува само в условията на диктатура. И няма по-странно по идея и съдържание понятие от "демократична диктатура".
Не е вярно, че не е измислено нещо по-добро от капитализма и свободната конкуренция. Истината е, че не е измислено нищо по-добро до момента от свободния избор на зависимост. Дали да живееш някъде, където ще те захранват правилно, за да ти пият кръвчицата или ще вегетираш на територията между 41-ия и 44-ия северен паралел, затворена и от 22-рия и 28-ия източен меридиан. На нея именно болшинството, а не болшевиките, отдавна е на кръвна плазма. Кръвта е изпита.
Ето защо Стоян Хранов е съвършено прав, по рефлекс дори, да поставя въпроса за държавната политика за спорта. Тя има отношение към общественото здраве. Доколкото то е необходим кръводарител. Както казахме вече, спортът е продължение на политиката с други, по правило, ненасилствени средства. Съвсем друг е въпросът доколко честен бе Хранов. По-скоро бе притеснен, че и храненият доскоро правилно Левски, ще се наложи да мине на плазма. Да дъвче артефишъл, а да мисли, че пасе трева.
За мое учудване, държавата реагира светкавично. Същата, която в продължение на 24 години се занимаваше единствено по какъв начин да концентрира ресурс (разбирай националния капитал) в собствените си "кръвни банки". Тя пазеше своите и убиваше непредпазливо непокорните. Именно тя - българската държава, роди изумителната "класика" - "политическа класа". Не знам доколко авторите и са съзнавали безусловната и цинична истина в нея.
Изведнъж тя (държавата) се вслуша в стененията и за няколко дни направи така, че да даде поне надежда за равнопоставена зависимост. С добро и отпускащо примката отношение към ЦСКА. Ако това се случи по регулиращия правилата, а именно законов път, то значи че влизаме в нов етап. Всичко вече е разпределено.
Не мога да прогнозирам какво ще донесе този нов хоризонт. Прогнозата изисква информация.
На някои може казаното да им звучи прекалено сложно, когато говорим за спорт. На други прекалено грозно. В съзнание се изказвам грозно за колеги от медии, за да се опитам да ги предизвикам. Защото знам, че са в насочена зависимост. И отдавна са им забили иглите във вените.
На интересен ли се правя? Така излиза. Моята зависимост да се правя на независим, винаги води до усещането за наивност. Не съм полезен идиот дори.
Защото истината не движи света. Тя е само и единствено екзекутор на своя шут. Истина е само и единствено наложената зависимост.
Няма ЦСКА и Левски. Всичко е продължение на политиката с избраните от нея средства.
Същият Фон Клаузевиц говори за сияйна слава. Така трябва и да мисли един пълководец, и да отвори сърцето си за нея. Но изглежда защото си е отишъл от този свят на моята възраст, генералът не имал време да осъзнае, че няма нищо по преходно от славата. Славата следва победителите. А те, победите, както всичко в живота, нямат безкрайно измерение.
Добре е Левски, а и други новородени чада, да го приемат и осъзнаят, а ЦСКА да не се подлъгва от целувката на мащехата! Тя ще поиска нещо. Или може би е разбрала, че има още няколко капчици неизсмукана кръв в този организъм.
